6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
Гр.София, 08.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 310 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 243/07.08.13г., постановено по т.д.№ 396/13г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 187/01.03.13г. по т.д.№ 210/12г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск за сумата от 94229 евро, като частичен от целия размер от 199239 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор № ДУА-242/08.10.2007-3078/10.10.2007-ВГ- 08.09.2008 г. за присъединяване на независим производител на електрическа енергия, изразяваща се в неправомерно ограничаване на производството на електроенергия от присъединената ВяЕЦ за периода 05.01.10г. до 29.11.11г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на малка вятърна електроцентрала и има сключен договор с ответника за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, по силата на който ответникът е поел задължение да присъедини изградената от ищеца ВяЕЦ към собствената си електроразпределителна мрежа. По делото е било безспорно, че ищецът е изпълнил всички технически изисквания, платена е цената за присъединяване и ВяЕЦ е поставена под напрежение, както и че има периоди на спиране на работата на централата, наредени за ответника от диспечер на Т. с цел недопускане претоварването на електропроводите на пръстена, в т.ч. и на територията на която се намира мрежата на ответника. Изложени са съображения за изпълнение на задълженията на ответника, като съгласно чл.14, ал.3 от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата и чл.54, ал.4 от Наредба 06/06.09.04г. присъединяването на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници към електрическата мрежа е задължително. Прието е, че на ответника не е предоставено право на преценка, като това приоритетно присъединяване търпи ограничения, които са регламентирани с оглед изискванията за непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия и предпазване на оборудването от повреди – чл.73, ал.1 ЗЕ. Управлението на преносната електрическа мрежа на [фирма] е възложено на електроенергийния системен оператор, а на основание чл.109, ал.1 ЗЕ [фирма] е длъжен да осигури системно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система. [фирма] може да откаже достъп на основание чл.118, ал.2 ЗЕ в случай, че предоставянето му би довело да нарушаване на техническите условия и сигурността на мрежите или да влошаване на условията на снабдяване, а съгласно чл.109, ал.2 ЗЕ разпорежданията на оператора на електроенергийната система са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия, присъединени към процесната мрежа. Формиран е извод, че поради тези изключващи отговорността на ответника обстоятелства по чл.81, ал.1 ЗЗД и изричното правило на чл.74, ал.2 ЗЕ, същият не дължи заплащане на обезщетение за вреди при наложен ограничителен режим на енергийното предприятие. Съдът е посочил, че с нормата на чл. 30 от ЗЕВИ е предвидено сключване на договор за достъп с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, но такъв не е сключен от ищеца, а общите условия са одобрени от ДКЕВР в момент, следващ процесния период.
Касаторът поставя въпросите: „Разпоредбата на чл. 9, т. 4 от Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата – ДВ бр. 35/2011 г. /отм./ и на чл. 54, ал. 4 от Наредба № 6/09. 06.2004 г. /отм./ за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителни електрически мрежи, дерогира ли задължението на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 1 от същата Наредба да извърши проучване за присъединяване при изпълнението на сключения между страните договор?”. Жалбоподателят поддържа, че са неясни правните норми – чл. 9, т. 4 от ЗВАЕИБ /отм./ и тези на Наредба № 6 – чл. 54, ал. 4, която противоречи на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 2 и сочи, че проучването на мрежата, съгласно Наредбата, следва да има за предмет не само техническите изисквания за присъединяване, но и цялостното състояние на електрическата мрежа, като с формирането на ясна съдебна практика по въпроса, ще се преодолее неправилната практика на въззивния съд, изложена и в други решения. Поддържа, че решаването на въпроса ще отговори на произтичащата от закона неяснота, доколко при присъединяване на производители на ел. енергия от възобновяеми източници, разпределителното предприятие следва да извърши присъединяване само след изпълнение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1, вр. чл. 48, ал. 1, вр. с § 1, т. 3 от Наредба № 6 предвид съществуващата задължителност на присъединяването. По въпроса „Прилагането на мерки по чл. 73 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ изключва ли отговорността на ответника за вреди?” жалбоподателят изразява несъгласие с приетото в решението, тъй като била налице непълнота и неяснота в закона по приложението на чл. 72 и чл. 73 ЗЕ и счита, че следва да се приеме, че при неправомерно упражняване от разпределителното предприятие на правото по чл. 72 и чл. 73 ЗЕ, същото носи отговорност на договорно основание за вреди, причинени на ищеца. По въпроса „Имат ли самостоятелен характер разпорежданията на звеното за оперативно управление на електроразпределителната мрежа на ответника или винаги представляват реализация на разпорежданията на [фирма]?” поддържа, че е непълна и неясна законодателната рамка на чл. 72 и чл. 73 ЗЕ, че разпоредбите на чл. 113, ал. 2 ЗЕ и чл. 5 от Наредба № 10/09.06.2004 г. не дават ясен отговор на поставения въпрос, когато причината за налагане на ограниченията произтича от ограничения, наложени от трето лице, с което ищецът няма договор. По въпроса „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници за процесния период след 03.05.2011 г.?” поддържа, че е налице неправилна практика, която следва да се преодолее при съответно тълкуване на закона, като трябва да се приеме, че ЗЕВИ следва да се приложи независимо от липсата на уредба в по-общия Закон за енергетиката по въпроса за облигационната отговорност на ответника вследствие на налагани от него ограничения.
Според ответника приложимите текстове са ясни и с точна формулировка на регулираните правоотношения, поставените въпроси не обосновават твърдяното от жалбоподателя „развитие на правото“, доколкото въпросите не предпоставят промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или необходимост за осъвременяването й, нямат значение за точното прилагане на закона, тъй като жалбоподателят не сочи негова непълнота или неяснота, нито противоречива съдебна практика, а третият въпрос е неотносим към спора.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По въпроса „Разпоредбите на чл. 9, т. 4 от ЗВАЕИБ (отм.) и на чл. 54, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. /отм./ дерогират ли задължението на ответника, като разпределително дружество, при изпълнение на сключения договор да извърши проучване на цялостното състояние на електрическата мрежа за присъединяване?”: С приетото, че съгласно действащата през процесния период нормативна уредба е налице императивно задължение на енергийните предприятия за присъединяване на ВяЕЦ, съдът не се е произнесъл по въпроса със същото да се дерогира задължението за проучване на състоянието на мрежата. С това, че не е възприел довода на ищеца, че задължение на ответника е да направи проучване и да допусне изграждане на ВяЕЦ на ищеца, само ако техническите възможности на електрическата мрежата позволяват това, и е приел въз основа на действащата нормативната уредба, че изготвяне на енергийния баланс на страната е задължение на ответника, съдът не се е произнесъл по така поставения от жалбоподателя въпрос за дерогиране на задължение на ответника да извърши проучване за присъединяване. Този въпрос не е релевантен да делото, защото както и да се реши, това няма да промени извода на съда относно задължението за присъединяване – решен по делото на основание правните норми, действащи към процесния период – чл. 9, т. 4 от ЗВАЕИБ /отм./ и чл. 54, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. /отм./, които не са неясни, нито се налага възприемането им в смисъл, различен от вложения. Д., че разпределителното предприятие следва да извърши присъединяване, за което има нормативно установено задължение, само след направено проучване за техническите възможности на електрическата мрежа, несъстоятелно жалбоподателят основава на твърдение за произтичаща от закона неяснота на посочените правни норми – касае се оплакване за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 ГПК.
По въпроса „Прилагането на мерки по реда на чл. 73 от Закона за енергетиката (ЗЕ) изключва ли отговорността на ответника за вреди?”, по който жалбоподателят иска да се приеме, че при неправомерно упражняване от разпределителното предприятие на правото по чл. 72 и чл. 73 ЗЕ, същото носи отговорност на договорно основание за вреди, причинени на ищеца, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Доколкото е установено по делото, че ограничаване достъпа на производителя на електрическа енергия до електропреносната мрежа, е осъществено с действията на операторите, и не е налице виновно неизпълнение на ответника на поети с договора за присъединяване задължения, този въпрос не е релевантен за делото. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че е налице непълнота и неяснота в закона за приложението на чл. 73 ЗЕ. В закона е предписано ограничаване на достъпа в изрично изброени случаи, включително чл. 73, ал. 1, т. 3 ЗЕ /в редакцията към процесния период/, съответно чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредба № 10/09.06.2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ – когато съществува опасност за целостта на електроенергийната система. Осъщественото ограничаване на достъпа на ищеца е поради императивно изискване на ЗЕ да се избегне срив в електроенергийната система на страната, извършено е след преценка и прилагането на мерки по чл. 73 ЗЕ изключва отговорност за причинени щети – чл. 74, ал. 2 ЗЕ.
Въпросът „Имат ли самостоятелен характер разпорежданията на звеното за оперативно управление на електроразпределителната мрежа на ответника за прекъсване достъпа на ищеца до същата или винаги представляват реализация на разпорежданията на [фирма], като оператор на преносната мрежа?” не е свързан с предмета на спора и не се отразява на изхода на делото. От значение за спора е дали действията на оператора по ограничаване на достъпа на ищеца, като производител на ел. енергия, до електропреносната мрежа, съставляват виновно неизпълнение на поети с договора за присъединяване към преносната мрежа задължения, на който в решението е даден отрицателен отговор въз основа на данните по конкретното дело. Задължение на ответника съгласно сключения договор, е да присъедини ищеца, като производител на енергия, към електропреносната мрежа според реалните технически възможности на същата, което задължение ответникът е изпълнил. Липсва основание за ангажиране на отговорността му към ищеца, като производител на електрическа енергия, за действията по временно прекъсване или ограничаване на производството.
Въпросът „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници, /ДВ, бр. 35/2011 г./ за процесния период след 03.05.2011 г.?” и искането посочената разпоредба да се приложи към спора, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доколкото жалбоподателят поставя въпрос за приложението на материалния закон при решаване спора на страните, доводите са за неправилност на решението.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Право на разноски за производството има ответникът, не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 243/07.08.13г., постановено по т.д.№ 396/13г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.