8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр. София, 11.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2412 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Д. П. О`С. срещу решение №ІІІ-55 от 14.05.2014г. по в.гр.д. №1978/2013г. на Бургаски окръжен съд, 3 въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №581/05.04.2013г. по гр.д. №8456/2011г. на Бургаски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Д. П. О`С. против [фирма], [населено място] и М. Т. И., искове за установяване на нищожност на разпоредителните сделки, сключени с нотариални актове за покупко – продажба на недвижими имоти – нот. акт №27, т.1, рег.№429, нот. дело №24/25.03.2011г. и нот. акт №26, т.1, рег. №428, нот. дело №24/25.03.2011г., двата на нотариус с рег. №542 от регистъра на Нотариалната камара.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Касаторът поддържа, че съдът незаконосъобразно е изключил от доказателствения материал по делото събирането на доказателства, свързани с истинността на писмени документи, представени от Н. С. при изповядване на атакуваните сделки, където същият се е представял за управител на [фирма]. Твърди, че купувачът по сделките М. Т. И. е знаела за това обстоятелство, тъй като е в близки отношения с Н. С., за които съдът неправилно е приел, че не съставляват нарушение на добрите нрави, като по този начин е допуснал неоснователно обогатяване на ответницата М. И.. Поддържа,че е било необходимо съдът да обсъди и друго обстоятелство, а именно каква е била пазарната цена на имотите към датата на извършване на процесните сделки с оглед на твърдението на ищеца за нищожност поради накърняване на добрите нрави на основание уговаряне на драстично неизгодна цена. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за достъп на решението до касация по въпросите: 1. Налице ли е накърняване на добрите нрави в случаите, когато цената по договор за покупко – продажба е драстично неизгодна за едно дружество и рефлектира ли това върху валидността на сделката?; 2. Допустимо ли е предявяването на инцидентен установителен иск по чл.29 от ЗТР в рамките на производство по чл.26 от ЗЗД и би ли могло положително решение по чл.29 от ЗТР, от което се установява извършено престъпление или гражданскоправна измама във връзка със сключването на сделката, да се отрази на изводите на съда за прогласяване на нищожност на договор за покупко- продажба поради накърняване на добрите нрави?; 3. Следва ли решаващият съд да назначи съдебно –оценителна експертиза, която да даде реалната пазарна цена на процесния имот по иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, с оглед правна преценка за наличие на нарушение на добрите нрави поради неморално договаряне на по- ниска цена? 4. Допустимо ли е съдът да санира или да замени липсващата воля на ищеца с чужда воля при продажба на чужда вещ по време на висящо исково производство по чл.26 от ЗЗД, при условие,че в рамките на висящото производство станат известни факти за несъществуване на вписването по чл.29 от ЗТР? 5. Допустимо ли е събирането на доказателства и доказателствени средства в рамките на исковия процес по чл.26 от ЗЗД, касаещи неистинност или подправка на представени по същото дело писмени доказателства, които са неразделна част от фактическия състав на една нотариална сделка за покупко – продажба на недвижим имот? Твърди, че първият и третият въпрос са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №615 от 15.10.2010г. по гр.д.№1208/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което нарушение на добрите нрави е налице при липса на еквивалентност на престациите, а също и в решение №133/22.11.2011г. по т.д.№17/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е приет за допустим иск на съдружник за установяване на нищожност на сключен от дружеството договор за учредяване на ипотека за обезпечаване на чуждо задължение поради накърняване на добрите нрави. Позовава се и на решение №1291 от 03.02.2009г. по гр.д.№5477/2007г. на ВКС, ГК, V г.о., решение №1444 от 04.11.1999г. по гр.д.№753/1999г. на ВКС, V г.о., решение №160 по гр.д.№325/2004г. на ВКС, ІІ г.о., постановени по реда на отменения ГПК, в които се приема, че за да се направи правилна преценка за еквивалентност на престациите, съдът следва да назначи съдебно – оценителна експертиза. Позовава се и на противоречие на въззивното решение с приетото във влязлото в сила решение №3664 от 18.05.2013г. по в.гр.д. №7468/2012г. на СГС. По отношение на останалите въпроси не сочи допълнителни предпоставки за касационно обжалване по чл.128 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК.
Ответницата М. Т. И. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Твърди, че не е представена съдебна практика в подкрепа на твърдението за противоречиво решаване на първия поставен от касатора въпрос, а по втория и третия от формулираните от касатора въпроси е формирана константна практика, с която обжалваното решение е съобразено. Относно четвъртия поставен в изложението въпрос, твърди,че е неясен и не кореспондира с фактите по делото. Поддържа,че съдът не е отказал събирането на доказателства, които са поискани в рамките на предвидените срокове. Претендира разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 15.11.2013 год. по т.д. № 3 / 2013 год. по описа на ОСГТК на ВКС , решение на общото събрание на О. по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган. Поради това е счел за ирелевантни твърденията на ищеца за нищожност на решението от 21.03.2011г. на общото събрание на дружеството за продажба на процесните имоти. Посочил е, че липсата на решение по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ не може да се противопостави на третите лица, като несъответствията от вътрешно – организационен характер не съставляват липса на съгласие, а имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството. Ето защо е счел за неоснователни претенциите на ищеца за прогласяване на нищожност на извършените сделки по посочените по-горе нотариални актове, поради липса на съгласие и противоречие със закона, обосновани с нищожност на решението на от 21.03.2011 год. на общото събрание на дружеството за продажба на имотите. Приел е,че за решения на общото събрание на търговското дружество, които подлежат на вписване в търговския регистър, е предвиден специален ред за защита по чл.29 от ЗТР, който не може да бъде проведен инцидентно в производството по исковете по чл.26 от ЗЗД. Поради това е посочил, че не е обвързан от твърденията на ищеца за нищожност на решението на общото събрание от 06.01.2011г. за избор на Н. С. за втори управител на дружеството и нищожност на извършеното въз основа на това решение вписване в Търговския регистър и не би могъл валидно да ги изследва, поради което няма задължение да събира доказателства в този смисъл. Счел е, че без значение за изхода на спора е и наличието на висящо производство по чл.29 от Закона за търговския регистър, за обявяване за несъществуващи на вписани в Търговския регистър на 24.02.2011г. обстоятелства, а именно избор на Н. С. С. като втори управител и осъществяване на управлението и представителството на дружеството [фирма] заедно и поотделно от Н. С. С. и ищеца Д. П. О`С.. Твърди,че вписването е извършено въз основа на неистински протокол на общото събрание на дружеството от 06.01.2011г. Посочил е,че какъвто и да е резултатът от висящото производство по чл.29 от Закона за търговския регистър, дори при положително за ищеца съдебно решение, евентуалното заличаване на вписаните обстоятелства в Търговския регистър, съгласно изричната норма на чл.8 от Закона за търговския регистър, би прекратило занапред действието на вписването. Изложил е мотиви, че вписаната промяна по партидата на ответното дружество относно управлението и представителството на дружеството се счита за известна на третите добросъвестни лица от деня на вписването – на 24.02.2011г. и дори да възникнат основания за заличаване на направеното вписване /при успешно проведено производство по чл.29 от ЗТР/, това заличаване би имало действие за в бъдеще и не би могло да се отрази върху действителността на процесните сделки, които са извършени в предписаната от закона форма и са подписани от вписан към момента на извършването и законен представител на продавача. По отношение на предявения иск за нищожност на сделките поради накърняването на добрите нрави съдът е посочил, че от страна на ищеца не са направени искания по доказателствата за установяване на твърдените факти, нито с писмена молба, нито в проведеното на 07.02.2013г. открито съдебно заседание. Предвид това е намерил за недоказани твърденията на ищеца, че Н. С. С. и купувачът на имотите М. Т. И. са осъществявали съжителство на един и същ адрес, че съжителстват на съпружески начала или делят едно домакинство, или са в общност и свързаност на имуществени интереси. Посочил е, че макар по делото да не е установена действителната пазарна цена на имотите, следва да се има предвид, че цената, на която имотите са продадени е по- висока от цената, за която дружеството ги е купило и е над данъчната им оценка, поради което твърденията на ищеца, че цената е драстично неизгодна са необосновани .
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая първият и третият правни въпроси са включени в предмета на спора, но не са единствено обуславящи изводите на съда по конкретното дело. Изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, не е обусловен от тезата, че в случаите, когато цената по договор за покупко- продажба е драстично неизгодна за едно търговско дружество, не е налице накърняване на добрите нрави. Действително в мотивите си съдът е приел, че по делото не е установена действителната пазарна цена на процесните имоти, въпреки,че ищецът своевременно е поискал още с исковата молба назначаването на съдебно оценителна експертиза, а във въззивната жалба е поддържал същото искане, което е било оставено без уважение от първоинстанционния съд. Въззивният съд обаче е отхвърлил предявения от касатора установителен иск по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД като е изтъкнал, че тъй като уговорената цена е по – висока от данъчната оценка, то тази цена не може да се приеме за драстично неизгодна за дружеството. Тоест изводът за неоснователност на предявения иск не е обусловен от липсата на доказателства за пазарната стойност на имотите, а от преценката за съотношението на уговорената цена с данъчната оценка, който извод има самостоятелно значение за произнасянето по предмета на спора. Формираните от въззивния съд правни изводи на база на приетите за установени факти, а именно за наличие или липса на такова фрапантно несъответствие на насрещните престации по договора, което да се приеме за нарушаващо принципите на добросъвестността и морала, са свързани с правилността на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Цитираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решения на ВКС, касаят случаи, в които от събраните в производството доказателства е установена липса на еквивалентност в насрещните престации, в такава степен, която води до нарушение на добрите нрави, и то в хипотези, в които продавачът е представляван от пълномощник и съответно именно неговото недобросъвестно поведение спрямо интересите на представлявания, е довело до ощетяване на последния или когато при уговарянето на престациите по сделката са били налице действия, укорими от гледна точка на морала и общоприетите норми на поведение. Тоест изводът за нарушение на добрите нрави се базира и на преценка на други обстоятелства, а не само на преценка на съотношението на престациите. Поради това правните изводи в тези решения не могат да намерят приложение към установената от въззивния съд фактическа обстановка по настоящото дело. С оглед на това твърдените от касатора отклонение от задължителната практика на ВКС и противоречие практиката на други съдилища се явяват недоказани и селективните основания по т. 1 и т.2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК не са налице. Доколко фактическите констатации на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства е въпрос на правилност на обжалваното решение, който не следва да се обсъжда във фазата на селектирането на касационните жалби.
Процесуалноправният въпрос за значението на производството по чл.29 от ЗТР относно изхода на производството по исковете по чл.26 от ЗЗД, е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел,че висящото производство по иска с правно основание чл.29 от ЗТР за обявяване за несъществуващи на вписани в ТР обстоятелства относно избора на Н. С. С. като втори управител на [фирма], [населено място], вписан въз основа на неистински протокол на ОС на дружеството от 06.01.2011г., не е обуславящо изхода на производството по настоящото дело, защото дори и при евентуално уважаване на иска и заличаване на вписаните обстоятелства, това би прекратило занапред действието на вписването. В този смисъл са задължителните разяснения в т.3 от ТР№1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при иск за установяване на несъществуващо обстоятелство и в двете хипотези: когато удостовереното обстоятелство не е съществувало към датата на регистърното решение. Следователно поставеният от касатора въпрос е разрешен от БОС в съответствие със задължителната практика на ВКС.
Въпросът дали е допустимо съдът да санира или да замени липсващата воля на ищеца с чужда воля при продажба на чужда вещ във висящото исково производство, не е обуславящ изхода на спора, предвид поставянето му в контекста на неточни твърдения относно извършените от въззивния съд процесуални действия. В мотивите на въззивното решение няма изложени доводи относно възможността съдът да санира липсата на валидно изразена воля на една от страните по договора за продажба, нито е налице твърдяното от касатора „толериране на неправомерно поведение на страните по сделката”.
Последният поставен в изложението процесуалноправен въпрос също не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, тъй като съдът не е отрекъл възможността да се събират доказателства за установяване на неистинност или подправка на писмени доказателства в производството по иск по чл.26 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че твърдението за нищожност на решението на ОС на дружеството от 06.01.2011г., поради това,че е съставен неистински протокол за провеждането на събранието, не е от значение за основателността на иска по чл.26 от ЗЗД, а за основателността на иска по чл.29 от ЗТР, по който е образувано отделно исково производство. Също е изложил и мотиви, че при евентуално уважаване на иска и заличаване на вписаните обстоятелства, това би прекратило действието на вписването занапред и не би се отразило на сключените до момента на заличаването сделки от Н. С. С., в качеството му на вписан управител на дружеството. Следователно съдът е отказал да събира доказателства относно истинността на протокола от общото събрание, тъй като е счел същите за неотносими, а тази преценка е обусловена от фактическите твърдения на страните по конкретния спор и правилността й не подлежи на проверка в стадия на селекция на касационните жалби.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът Д. П. О` С. следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация М. Т. И., направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІІ-55 от 14.05.2014г. по в.гр.д. №1978/2013г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. П. О` С., граждани на Великобритания, с адрес [населено място], Великобритания, К. Р. Л. 53, Помфорд, Е.. съдебен адрес [населено място],[жк][жилищен адрес]07, чрез адв. Е. Х., да заплати на М. Т. И. [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], ет.3, ап.6 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева /шестстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.