5
Решение по т. д. № 324/ 2013 г., ВКС, Търговска колегия, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр. София, 25.06.2014 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря К. А.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Т. Райковска т. дело № 324/2014 година.
Производството е по реда на чл. 47, ал. 1, т. 3 и 5 ЗМТА по искане на [фирма] , [населено място] за отмяна на постановено от Арбитражен съд при Б., [населено място] решение от 23.08.2013 г. по в. а. д. № 110/2012 г., с което е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма], [населено място] сумата 12 170,65 евро /23803,72 лв./, съставляваща неплатени наемни вноски по договор за отдаване под наем на оборудване.
Искането за отмяна се основава на тезата, че решението на арбитражния съд следва да бъде отменено, поради противоречието му с обществения ред на Република България, както и че АС при Б. в своето решение се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора.
Ищецът чрез своя процесуален представител адв. Г. поддържа, че решението противоречи на обществения ред, тъй като съдът е изложил заключения относно фактите и правото, които, според него, са неправилни. Счита се, че след като се претендира заплащане на твърдени ремонтни дейности, извършени с оглед настъпили повреди по влекачите, то би следвало да се приеме, че се твърди причиняване на повреди по смисъла на чл. 231, ал. 2 ЗЗД – т. е., че се търси отговорност за вреди, а не се визира отговорност на наемателя за разноски за ползване на наетата вещ по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, както е счел арбитражният съд.
В исковата молба се твърди, че арбитражният съд е допуснал смесване на два различни правни института, което е довело и до нарушаване на обществения ред. Изложени са съображения, че се застрашава правната сигурност и се накърнява правото на защита на ответника по делото, поради неправилното правно квалифициране на исканията от страна на арбитражния съд.
Освен това се сочи, че дори и да се приеме, че правното квалифициране е съобразено със закона, то са изложени неправилни изводи за това в чия тежест следва да бъдат поставени разноските за отстраняване на повредите по наетите движими вещи, след като същите са направени с оглед използване на вещите.
Относно чл. 47, т. 5, предл. второ ЗМТА се въвеждат отново същите твърдения за неправилно квалифициране на извършените ремонтни дейности, с оглед на които са издадени процесните фактури, като се мотивира и произнасяне от арбитражния съд по въпроси, извън предмета на спора.
Ответникът [фирма] оспорва иска, като в депозирания по реда на чл. 131 ГПК отговор и чрез адв. А. Л. Л. в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на въведените от ищеца твърдения относно наличието на предпоставки по чл. 47, т. 3 и 5 ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведените от ищеца основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в настоящото производство, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен пред ВКС в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция –АС при Б., [населено място] , поради което е процесуално допустим.
По основателността на исковата претенция:
Разпоредбата на чл. 47, т. 3 ЗМТА предвижда две конкретни основания за отмяна на арбитражното решение: когато предметът на спора не подлежи на арбитраж или когато решението противоречи на обществения ред на Република България.
За да се счете, че е налице второто основание за отмяна – противоречие с обществения ред на Република България, на което именно се позовава ищеца, необходимо е при разглеждането на арбитражния спор да са нарушени онези правни норми, императивни и свръхповелителни по своя характер, в които са закрепени основните принципи на българското правораздаване, каквито са принципът на законност, на равенство на страните, за състезателност в процеса, за дирене на обективната истина и др. Следователно, поради своя повелителен характер тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство.
С понятието ”обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка. В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред ще има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата.
В конкретния случай, с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушени такива ”свръхповелителни“ правни норми, поради което същото не противоречи на обществения ред на Република България.
Твърдяното, според молителя, сместване на различни правни институти не би могло да се квалифицира като нарушение на обществения ред, а по-скоро води до извод за позоваване на неправилно приложение на материалния закон.
Всеки горепосочен принцип на правото има своето конкретно проявление, което като осъществен факт изчерпва неговото съдържание. Следователно страната, която твърди, че е нарушен принцип на правопорядъка, следва да очертае както неговото конкретно проявление, така и да посочи изводите на арбитражния съд, довели до игнорирането му , чрез постановяване на решение, което му противоречи. Според ищеца, е налице неправилно квалифициране на фактите по делото, а именно възприемане от решаващия състав на „ремонтите” на наетите вещи, като „разноски” за ползване на наетата вещ и това водело до недопустимо смесване на два правни института, свързани с правната уредба на наемните отношения.
Несъгласието на ищеца в настоящото производство с квалифицирането на относимите фактите и с определяне на приложимото право не означава автоматично нарушаване на обществения ред. Визираните от него правни норми са диспозитивни, от които страните, в съответствие с принципа за свобода на договарянето могат да се отклонят. Съдът е изследвал въведените твърдения от ищеца, преценявал е събраните в тази насока доказателства и квалифицирането от арбитражния съд на претенцията като такава за разноски за ползване на вещта, не би довело до лишаване на страната от защита, предвид възможността за оспорване в арбитражното производство, за въвеждане на доказателствени искания и за представяне на доказателства, във всяка една от посочените от него правни хипотези по чл. 231, ал.2 или по чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Според арбитражния съд за правилното решаване на спора по установителния иск срещу настоящия ищец, респ. и за въведеното от него в производството пред арбитражния съд защитно възражение за прихващане, е било от значение изясняване на правната природа на гаранционния депозит по конкретния договор между страните и правната природа на задълженията и поредността при изпълнение, които се погасяват с този депозит.
В арбитражното решение е налице анализ на чл. 4 от договор за отдаване под наем на оборудване с дата 15.10.2009 г. за гаранционния депозит, както и преценка на чл. 5, съдържащ указания за разходи за сервизно обслужване, на което основание се е позовал и [фирма]. На тази основа арбитражният съд е приел, че разходите за ремонт на оборудването нямат характер на вреда в отношенията на страните, като е отговорил подробно и обосновано защо приема за приложима посочената материалноправна норма – че претендираната стойност на ремонтите на наетите вещи има характер на разноски, свързани с ползването на вещта по смисъла на чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Счетено е, че в унисон със законодателната уредба тежестта за разноските за ползване на вещта при наемен договор е за сметка на ползвателя /наемателя/, тъй като те са естествен резултат от ползване на оборудването и не представляват виновна щета. За да приеме, че претендираните разходи за сервизно обслужване, ремонти и подмяна на части са направени във връзка с ползването на наетото оборудване от [фирма], арбитражният съд се е позовал и на експертно заключение за ремонтните дейности по време на действие на договора, преценявани са и счетоводни записвания и данни по представените първични счетоводни документи. Следователно, в случая не се касае за необсъждане на доказателствата по делото и заявените от страните доводи и възражения, което би било нарушение на основните принципи на правопорядъка на Република България, а за правилността на изводите, до които е достигнал арбитражният съд въз основа на извършената от него преценка на доказателствата и на приложимата правна норма на материалния закон. Тази преценка обаче е от изключителната правораздавателна компетентност на решаващия орган и проверката на нейната правилност е извън правомощията на Върховния касационен съд, тъй като неправилността на арбитражното решение не е сред изчерпателно посочените в чл. 47 ЗМТА основания за отмяна.
Неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение на основанието, визирано в чл. 47, ал. 5, пр. 2 ЗМТА. А. съд при Б. се е произнесъл в пределите на спора, очертани с исковата молба на ищеца [фирма], преценявайки и въведеното възражение за прихващане от ответника. Това, че съдът е дал правна квалификация на част от претендираното право по чл. 232, ал. 2, вместо както счита ищецът в настоящото производство по чл. 231, ал. 2 ЗЗД не означава, че е налице произнасяне плюс петитум. В диспозитива на арбитражното решение по установителния иск във връзка с образувано заповедно производство е посочено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 12 170,65 евро, от които 4898,65 евро – неплатен остатък от наемна вноска № 11 по договор за отдаване под наем на оборудване и 7272 евро – неплатена наемна вноска № 12 по същия договор.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1200 /хиляда и двеста/ лв., съгласно представен списък на разноските и приложен с писмения отговор договор за правна защита и съдействие на адв. Л. Л. с дата 23.04.2014 г.
Предвид изложеното, като счете, че не са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираните по-горе основания, ВКС, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 47, т. 3, пр. 2 и т. 5, пр. 2 от ЗМТА за отмяна на решение от 23.08.2013 г. по в. а. д. № 110/2012 г. по описа на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] адвокатско възнаграждение в размер на 1200 /хиляда и двеста / лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: