3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№718
гр. София,01.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети септемзври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1267 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 2333 от 29.11.2012г. по гр.д. № 2750/2012г. на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено решение № 3123 / 05.07.2012г. по гр.д. № 2059/ 2012г. на Варненски районен съд за признаване за установено по чл. 422 ГПК, съществуването на вземания на [фирма] към касатора за 10 051,68 лева – ползвана ел. енергия за периода 30.12.2009г.-14.06.2011г. и за възстановяване на ел. захранването, за лихва за периода от 15.01.2010г. до 11.11.2011г. в размер на 1 814,35 лева, както и законна лихва за забава върху главницата от 09.12.2011г. до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма] /предишно наименование [фирма]/, [населено място], сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна. Иска присъждане на направените по делото разноски в размер на 600 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени исковете по чл.422 от ГПК на предприятието- доставчик на ел. енергия срещу потребителя по договор за продажба на електрическа енергия, въззивният съд е приел, че ищецът е издал на дружеството-потребител за процесния период 11 броя фактури за потребена ел. енергия на база на установени и отчетени от СТИ параметри. Посочено е, че не се касае до корекционна сметка, свързана с неизправност в отчитащото СТИ, а за натрупани задължения от консумирана и отчетена, но незаплатена електрическа енергия, като не са приложени и доказателства, на база на които да се направи извод, че е налична повреда в СТИ или че данните от него са манипулирани.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като въпросите, по които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата са относно: дали е доказано от ищеца доставянето и потребяването от ответника на претендираното количество ел. енергия; безспорно установява ли се задължение за ел.енергия въз основа на едностранно издадени от доставчика и неполучени от абоната фактури без доказване на количеството- реално доставено и потребено; установено ли е това количество, след като е имало демонтаж на СТИ; какво е наложило подмяната на СТИ и извършвани ли са проверки за изправността му; протоколът за демонтаж противопоставен ли е на абоната; установено ли е за какъв период от време е прекъсвано ел. захранването; доказал ли е ищецът при условията на пълно и главно доказване вземането си по фактурите; допуснати ли са процесуални нарушения от въззивния съд, като не е допуснал исканите доказателства в т.ч. СТЕ, която да установи количеството ел. енергия, доставено на абоната.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, се съдържат единствено оплаквания по отношение на извършената от окръжния съд преценката на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи относно консумираната ел. енергия. Правилността на тази преценка не може, обаче, да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, тъй като касае правилността на атакувания акт. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. Твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо си в отказ на въззивния съд да допусне изслушването на СТЕ, е не само невярно, тъй като подобно доказателствено искане дори не е направено пред въззивната инстанция, но е относимо единствено за правилността на съдебния акт, но не е за допускането на касационното обжалване.
Неосъществяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК – наличие на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Въпреки това, следва да се има предвид, че посочената от жалбоподателя задължителна за по-долустоящите съдилища практика по чл.290 ГПК на ВКС е неотносима за спора, тъй като дава разрешения при различна от настоящия случай хипотеза на извършване на последващи корекции на сметките на потребителя за ползване на ел. енергия за минал период, свързани с неточно отчитане или с външно вмешателство върху СТИ.
С оглед изхода на настоящото производство на ответника по касацията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 543,48 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и чл.7, ал.2, т.3 вр. чл.9, ал.1 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2333 от 29.11.2012г. по гр.д. № 2750/2012г. на Окръжен съд- Варна.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма] /предишно наименование [фирма]/, [населено място], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 543,48 лева- юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.