3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№453
гр. София,21.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1444 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №76 от 04.10.2012г. по т.д. № 192/2012г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 53/ 29.02.2012г. по т.д. № 467/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което, на основание чл.694 ТЗ, е прието за установено, че съществува вземане на [фирма] към [фирма], в размер на 7 297 336, 68 лева с ДДС, представляващо възнаграждение по договор за строителство за приети СМР по протоколи №№ 63, 64, 65 и 66 от 02.09.2008г., ведно с дължима лихва върху главницата от завеждането на исковата молба- 28.04.2010г. до окончателното плащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на 487 603,63 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 18.08.2008г. до 28.03.2010г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Позовава се на пълната липса на данни в счетоводството на ищеца за ангажиран ресурс /труд и материали/, поради което липсва реално изпълнение. Твърди, че протоколите за СМР са антидатирани, като това се установява и от факта, че те не са своевременно отразени вкл. в счетоводството на дружеството – издател.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: „/1/ Може ли да се приеме, че има реално изпълнени СМР, след като самият изпълнител не е осчетоводил актовете си за СМР, не е издал фактури за извършването им, не е отразил каквито и да е вземания по договора за изработка в собствения си баланс?; /2/ Следва ли да се кредитират оспорени по отношение на датата частни документи, за които в процеса безспорно е доказано, че не са своевременно отразени в счетоводството на дружеството издател?”.
Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като по отношение на първия въпрос, с оглед наличието на практика в обратния смисъл /за издадени фактури, отразени в балансите на дружеството/ е налице и позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – решение № 1388 17.10.2011г. по т.д. № 728/2010г. на ВКС, II ТО.
Ответникът по жалбата, [фирма], оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с двустранно подписаните протоколи възложителят е приел извършената работа, тъй като те съдържа необходимите съгласно договора данни за приемането /описание на извършените СМР по количество и стойност/ и са подписани от възложителя без възражения. Решаващият състав въз основа на свидетелските показания е счел за логично изготвянето на протоколите да се извършва по-късно от извършването на СМР, предвид големината на обекта и обема на работите, което е било практика и относно СМР, които вече са платени, при които протоколите са съставени една година по-късно от датата на извършването им. Констатирана е и практика на издаване на протоколи с един и същ номер, но с различни дати, по които също е извършено плащане, поради което е направен извод, че допуснатото повторение на номера не един от протоколите- № 63, не води до незаконосъобразност при съставянето на протокола и дублиране на работите по двата протокола. Препратено е към мотивите на първата инстанция относно разминаването на датите и номерата на някои протоколи. Решението се основава и на констатациите на заключението на съдебно-техническата експертиза за извършване на описаните в протоколите СМР, което е прието, че се подкрепя и от факта, че обектът е приет като годен за ползване. Направен е изводът, че с приемането на работата от възложителя, за него възниква, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД задължение да заплати договореното задължение, независимо, че счетоводството при страните не е водено редовно, тъй като счетоводните операции сами за себе си не създават права и задължения , а само ги отчитат.
Формулираният първи въпрос за значението на неотразяването на първичната документация в счетоводните записвания на изпълнителя е от значение за изхода на делото, с оглед приетото от въззивния съд, че СМР са извършени и приети, въпреки, че счетоводството на ищеца е водено нередовно. Ето защо, е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
В цитираната от касатора задължителна съдебна практика е прието съществуването на определено правоотношение въз основа на записванията в търговските книги. В настоящия случай, обаче, хипотезата е точно противоположната- наличие на редовна първична документация, ненамерила отражение в счетоводството на изпълнителя на СМР, поради което разрешеният от въззивния съд по конкретното дело въпрос не е идентичен с този, в постановения по реда на чл.290 ГПК акт. С оглед на това, не се доказва сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Липсва и формално наведената без конкретна мотивировка допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационния контрол. Касаторът не обоснована нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството.
Въпросът за оспорените относно датата частни документи – протоколи не е обусловил изхода на спора, тъй като въззивната инстанция е приела за ирелевантен за реалното осъществяване и приемане на работата, фактът на съставяне на протоколите много след датата на извършване на СМР. Ето защо, по отношение на този въпрос не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №76 от 04.10.2012г. по т.д. № 192/2012г. на Апелативен съд – Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.