3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№213
гр. София,25.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3203 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 1-41/ 09.1.2013г. по т.д. № 219/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1736 / 29.11.2012г. по гр.д. № 2040/ 2012г. на Бургаски районен съд, в часта за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 15 470 лева, получена на отпаднатало основание – развален договор № 12/ 07.03.2007г., ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2012г. до окончателното й плащане, и в частта за уважаване на насрещния иск на [фирма] за заплащане на сумата от 668,53 лева- заплатени административни такси в изпълнение на сключения между страните договор.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Ответникът, [фирма], не депозира отговор по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът-възложител е прекратил на основание чл.268 ЗЗД сключения между страните договор за изработка на проектодокументация за утвърждаване на площадка за изграждане на хотелски комплекс и документация по провеждане на процедура по изключване на земята от горския фонд и урегулиране на имота в УПИ. Изложени са съображения, че „основателни причини” като материалноправна предпоставка за отказ от сделката по см. на чл.268 ЗЗД са обстоятелства извън правоотношението между поръчващия и изпълнителя, но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират възложителя да преустанови договорната връзка. В хипотеза на договор за изработка на проектна документация за изработването на УПИ-ПРЗ в определен недвижим имот е прието, че основателна причина за отказ от договора за изработка е развалянето или прекратяването на предварителния договор за прехвърляне на право на собственост и учредяване на право на строеж върху същия имот, сключен между трети, неучастващи в процеса лица, и ищеца като прехвърлител и приобретател със задължение за строителство на третото лице в имота, както и изтичането на повече от 5 години от сключването на договора. Решаващият състав е приел, че правото по чл. 268 ЗЗД за прекратяване, поради основателни причини на договорното правоотношение, е надлежно упражнено през 2012г., посредством волеизявлението на възложителя – настоящ касатор, че прекратява договора, тъй като изпълнението му е станало безполезно за него. Поради това, че отказа от договора е направен след изработката на голяма част от възложените административно – технически дейности, въззивният съд е споделил направеният от първата инстанция извод, че ответникът не дължи връщане на заплатената му по договора авансова сума. Изведено е, че в хипотеза на чл. 268 ЗЗД на изпълнителя се дължат и направените от изпълнителя разходи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: /1/ Виновен ли е търговецът – изпълнител, с предмет на дейнст „Архитектурно инженерна дейност”, за неизпълнение на възложената проектна работа по договор № 12/ 07.03.2007г., след като не е предупредил възложителя, по смисъла на чл.260 ЗЗД, че без изменение на действащия общ устройствен план на [населено място], изпълнението на възложената работа ще се забави за неопределен период от време?; /2/ Може ли изпълнителят да задържи заплатения му от възложителя преди 6 години аванс в размер на 14 000 лева, без някога той да е предавал на възложителя каквато и да е проектна документация по изпълнение на възложената работа с договор № 12 / 07.03.2007г.?; /3/ Дължи ли възложителят заплащане на непредявени от изпълнителя за одобряване, съответно неприети и оспорени по делото платежни документи за такси по възложената работа с договор № 12 / 07.03.2007г.?; /4/ Представлява ли процесуално нарушение липсата на мотиви на въззивния съд при потвърждаване решението на първоинстанционния съд в частта, с която възложителят е осъден да заплати на изпълнителя допълнително сума от 668,53 лева за административни такси по възложената работа?; /5/ Представлява ли процесуално нарушение недопускането от въззивния съд на нова по делото съдебно – техническа експертиза, поради настъпила преклузия, при положение, че това допълнително искане е своевременно направено пред първоинстанционния съд, като искането за нова експертиза е провокирано от прието и оспорено по делото заключение на друга, свързана с нея експертиза?”. Допускането на касационното обжалване се основава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Въпросът, свързан с приложението на чл.260 ЗЗД не е обусловил изхода на спора, тъй като липсва произнасяне на въззивната инстанция по него. В тази категория попада и въпросът относно приемането на възложената работа, тъй като въззивният съд се е позовал на последиците от отказа на поръчващия от изработката по чл.268 ЗЗД и по-конкретно – на задължението му да изплати извършените до този момент по договора административно – технически дейности от изпълнителя. Дали претендираните по насрещния иск административни разходи са реално заплатени от изпълнителя и допустнати ли са от въззивния съд, твърдяните от жалбоподателя в т.4 и т.5 от изложението, съществени процесуални нарушения, са въпроси относими към правилността на атакувания акт, които могат да бъдат разглеждани, само ако решението бъде допуснато до касационен контрол, но те не се явяват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането му.
С оглед горното, по отношение на формулираните от жалбоподателя въпроси не е налице общото основание за допускане на касационния контрол, поради което е безпредметно обсъждането на наведените във връзка с тях допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касация.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1-41/ 09.1.2013г. по т.д. № 219/2013г. на Бургаски окръжен съд, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.