3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№205
гр. София,20.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1087 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по две частни касационни жалба: 1/ по частната жалба на [фирма], [населено място], против определение № 791 от 23.11.2012 г. по ч. гр. д. № 791/2012г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено разпореждане № 3723 / 25.04.2012г. по ч.гр.д. № 1646/2012г. по описа на Районен съд- Враца, в частта му за допускане на незабавно изпълнение на постановената заповед за изпълнение № 1223/ 25.04.2012г. и за обезсилване на издадения на 25.04.2012г. изпълнителен лист по отношение на кредитополучателя, Н. В., по подадено от [фирма] заявление по чл.417 ГПК; 2/ по частна касационна жалба на кредитополучателя, Н. Д. В., [населено място], срещу същото определение, но в частта, в която отмяната на разпореждането, съответно обезсилването на изпълнителния лист, е само частично – по отношение на него, но не и по отношение на поръчителя, който не е обжалвал посочените актове.
Частният жалбоподател, [фирма], [населено място], твърди че, въз основа на сключен с [фирма] договор за цесия, е придобил вземанията на банката по процесния договор за банков кредит за текущо потребление, поради което, в качеството си на частен правоприемник на цедента, се ползва и от вече издадената в полза на банката срещу кредитополучателя, Н. В., и поръчителя, М. В., заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 274, ал.3 ГПК е посочено основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Частният касатор, Н. В., поддържа, че атакуваното определение е недопустимо, съответно неправилно, в частта, в която не е отменено разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта по чл.417, т.2 ГПК, съответно на изпълнителния лист, по отношение на поръчителя, М. В..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частните касационни жалби са процесуално недопустими, поради необжалваемост на атакувания акт, липсата на активна легитимация на частните жалбоподатели и липсата на предмет на жалбата на Н. В..
Обжалваното въззивно определение, с което се отменя разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, по отношение на кредитополучателя, не е от категорията на очертаните в чл.274, ал.3 ГПК съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. С него не се дава разрешение по същество на заповедното производство и не се прегражда развитието му, съответно развитието на „друго производство”. Определението по недопускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на признатото със заповедта за изпълнение вземане. По същността си актът не се доближава до решенията, тъй като не разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на самото заповедно производство.
В горния смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 512 от 24.06.2010 г. по ч. т. д. № 284/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 404 от 08.06.2010 г. по ч. т. д. № 444/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 300 от 26.04.2010 г. по ч. т. д. № 254/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 422 от 18.06.2010 г. по ч. т. д. № 406/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 204 от 11.03.2010 г. по ч. т. д. № 19/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 1 от 04.01.2011 г. по ч. т. д. № 925/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 12 от 09.01.2012 г. по ч. т. д. № 910/2011г. на ВКС, І ТО, определение № 53 от 26.01.2012 г. по ч. т. д. № 911/2011г. на ВКС, І ТО, определение № 115 от 16.02.2012 г. по ч. т. д. № 32/2012г. на ВКС, І ТО, и др. относно въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
Посочването в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на обжалване пред ВКС, не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадената срещу определението. Въззивното определение, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му. Доколкото тази необжалваемост само се констатира от ВКС, настоящото определение, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото, е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Допълнителен аргумент за недопустимостта на жалбата на [фирма], [населено място], е подаването й от лице, нелегитимирано да обжалва, тъй като дружеството-частен касатор не се явява процесуален правоприемник на заявителя в заповедното производство / [фирма]/. Не е осъществена хипотезата на чл.227 ГПК, поради това, че банката- заявител не е загубила своята правосубектност. В случая частното материално правоприемство, произтичащо от договора за цесия, не се съпровожда от законно процесуално правоприемство, тъй като юридическото лице- праводател не е престанало да съществува.
На второ място, съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 583 / 20.07.2010г. по ч.т.д. № 506/2010г. на II ТО и определение № 352/ 04.06.2009г. по ч.т.д. № 360/2009г. на II ТО, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, не се ползва с правото да получи заповед за изпълнение, на основание чл.417, т.2 ГПК, както цесионерът /който не е банка/, на когото банката е прехвърлила вземане си срещу кредитополучател по договор за банков кредит, така и цесионерът – банка, която е придобила чуждо вземане, с оглед лимитативно изброените в разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК субекти, които могат да се ползват от облекчената процедура – да искат издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за техни вземания, въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги. След като цесионерът, който не е банка, не се ползва с правото да получи заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, по аргумент от по-силното основание, може да се направи извода, че цесионерът, придобил вземане по договора за банков кредит, за което вече е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК в полза на банката-цедент, не би могъл да се яви процесуален правоприемник на заявителя в заповедното производство, дори ако банката-заявител загуби правосубектността си, какъвто не е настоящия случай.
Разпореждането на първоинстанционния съд в частта за допускане на незабавно изпълнение по отношение на поръчителя по банковия кредит, не е обжалвано от него, поради което в тази част разпореждането не е било предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Доколкото в обжалваното въззивно определение не е налице произнасяне по отношение на поръчителя, подадената от кредитополучателя частна касационна жалба срещу неотмяната на разпореждането за незабавно изпълнение спрямо поръчителя е недопустима, не само поради необжалваемостта на определението по чл.419 ГПК, но и поради липсата на предмет на жалбата и на правен интерес за кредитополучателя от обжалването.
Предвид изложеното, частните касационни жалби са недопустими и като такива следва да се оставят без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от [фирма], [населено място], и Н. Д. В., [населено място], частни касационни жалби против определение № 791 от 23.11.2012 г. по ч. гр. д. № 791/2012г. на Врачански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.