3
О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№891
Гр.София, 20.11.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 974 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б. лимитид”, дружество регистрирано в Република С. срещу решение № 205/13.07.2012г., постановено по гр.д.№ 156/12г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 50/14.03.2011г. по т.д.№ 5/11г. на Плевенския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск за сумата от 26000 лв., частичен иск от 694967.94 лв., представляваща вземане по договор за цесия от 18.042005г.
Касаторът поддържа, че решението е направилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 01.09.2000г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за съвместна дейност, по силата на който на [фирма] е отстъпено правото на ползване на недвижим имот – „Дом за отдих – П.” в [населено място], като ползвателят поеме разходите по ремонта на сградата и поддръжката на обекта. [фирма] е предявило иск срещу [фирма] за сумата частично от 250000 лв. /от общ размер на 694967.94лв./ за връщане на дадено по развален договор и представляващо стойността на извършените СМР, което е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на иска, тъй като договорът за съвместна дейност от 01.09.2000г. не е бил прекратен. Вземането, което е било предмет на съдебния спор, е прехвърлено с договор за цесия от 18.04.2005г. на ищеца по иска – настоящ касатор. Изложени са съображения, че претендираната сума не се дължи въпреки действителността на договора за цесия, тъй като прехвърленото вземане е по договора за съвместна дейност от 01.09.2000г., според който разходите за ремонта остават в тежест на направилия ги съдружник в гражданското дружество – цедента, поради което прехвърленото вземане на съществува. Решаващият състав е обсъдил и направеното евентуално възражение за погасяване на вземането по давност.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Единственият поставен в изложението въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК е относно началния момент, от който тече погасителната давност. Касаторът се позовава на решение № 78/17.06.2009г. по т.д.№ 756/08г. на ВКС, ІІ т.о. по въпроса дали внесените пари в гражданското дружество подлежат на връщане. Даденият отговор е, че разпределението на внесените парични средства за извършване на общата дейност може да бъде извършено чрез уреждане на имуществените отношения между съдружниците след прекратяване на договора. Посоченото решение на ВКС не дава отговор на поставения от касатора правен въпрос и от друга страна, същият не е обуславящ за крайния извод от спора, тъй като възражението за погасителна давност е обсъдено в мотивите, но само евентуално, докато искът е отхвърлен поради несъществуване на прехвърленото с договора за цесия вземане на цедента.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 1500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.11.2012г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 205/13.07.2012г., постановено по гр.д.№ 156/12г. от Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Б. лимитид”, дружество регистрирано в Република С., съдебен адрес: [населено място], [улица], адв.И. А., да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.4 сумата от 1500 лв. /Хиляда и петстотин лв./ – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.