3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№429
Гр.София, 13.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 596 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 114/02.05.2012г., постановено по т.д.№ 169/12г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1545/15.12.2011г. по т.д.№ 191/11г. на Варненския окръжен съд за приемане за установено, че [фирма], [населено място] не дължи на касатора сума в размер на 31054.76 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за периода 31.05.2010г. – 26.11.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сумата по издадената фактура от 04.01.2011г. въз основа на корекция на сметка за електроенергия за минал период предвид манипулация на средството за техническо измерване, не се дължи. Изложени са съображения, че електромерът е монтиран в трафопост, заключен със специално устройство и под високо напрежение, поради което достъп до същия имат само служители на електропреносното дружество – [фирма], а корекция на сметката по чл.38, ал.2 и ал.3 на ОУ е възможно само при неправомерно въздействие върху отчитащото средство, извършено от абоната.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса за наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извършва последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установения нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът изразява доводи срещу практиката на ВКС по въпроса за възможността електроразпределителните дружества едностранно да коригират сметките на потребителите.
По поставения от касатора правен въпрос съществува практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК: Решение № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. на ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011г. по т.д.№ 582/10г. на ІІ т.о., Решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/10г. на ІІ т.о., Решение № 165/19.11.2009г. по т.д.№ 103/09г. на ІІ т.о., Решение № 104/05.04.2010г. по т.д.№ 885/09г. на ІІ т.о. , която се споделя от състава на ВКС. В цитираните решения произнасянето е по аналогични клаузи в общите условия на други електроразпределителни дружества. Приетото разрешение, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика е лишена от законно основание – както за времето на действие на ЗЕЕЕ /отм./ и НППРЕМП, така и при действието на Закона за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004г., както и подобни клаузи в общите условия за неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 З. и съответно нищожни съгласно чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД. В практиката на ВКС не е отречена възможността да се реализира отговорност на потребителя при негово неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване, но в тези случаи, неправомерните действия подлежат на доказване в процеса.
В този смисъл, въззивното решение е постановено съобразно с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 120 лв. по договор за правна защита и съдействие от 26.06.2012г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114/02.05.2012г., постановено по т.д.№ 169/12г. от Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], район Вл.В., Б. парк В. да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.1 сумата от 120 лв. /Сто и двадесет лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.