3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
Гр.София, 10.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 360 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 315/22.12.2011г., постановено по т.д.№ 505/2011г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 93/10.06.2011г. по т.д.№ 331/10г. на Шуменския окръжен съд и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 12000 лв., представляваща възнаграждение по устен договор за изработка, внедряване и ползване в периода 15.12.2005г. – 15.03.2010г. на програмен продукт „Система за мониторинг на условията на труд чрез оценка на риска при работа”, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и е потвърдено решението в останалата отхвърлителна част до предявения размер от 27887.12 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на договор от 19.11.2004г. ответникът по иска е възложил на ищеца – настоящ ответник, извършването на консултантски дейности срещу възнаграждение от 16000 евро, като при отпадане на задължение по т.3 от договора цената е определена на 10000 евро. Ищецът е твърдял, че изпълнителят приел да извърши и отпадналото консултиране, като предостави инсталационен диск с програмен продукт „Система за мониторинг на условията на труд чрез оценка на риска при работа”. Въззивният съд е изложил съображения, че внедряването на програмата представлява част от дължимата, допълнително възложена престация по възникнало консултантско правоотношение по договора от 19.11.2004г., което е заплатено. Според решаващия състав, дори и да се приеме, че тази компютърна програма не е предмет на договора, претенцията е неоснователна, тъй като ползването на продукта е извършено с разрешение на носителя на авторското право по сключено споразумение, квалифицирано като договор за заем за послужване, който е безвъзмезден.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за пределите на проверката от въззивния съд на правилността на първоинстанционното решение, определянето на стойността на договора от вещо лице и за приложението на правилата на договора за изработка към договорите, които са с предмет обекти на авторско право и за дължимото на изпълнителя възнаграждение по такъв договор. Поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По първия въпрос касаторът твърди, че въззивният съд е изложил съображения, без да са били въведени възражения от ответника, че същият е „не е възложил на ищеца изработването на процесната програма” и че „протоколът от 11.10.2006г. имал правното значение на договорна спогодба”. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване, поради обстоятелството, че констатациите по фактите и относно правното значение на представено по делото съглашение между страните не представлява произнасяне от въззивния съд по възражения на страната, които изрично следва да се релевират в процеса. Обсъждането на доказателствата по делото е част от решаващата дейност на съда и евентуалните грешки на инстанцията по същество представляват необоснованост на въззивния акт, който не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, след като не е обвързана с конкретен процесуален въпрос относно тълкуването на правна норма във връзка с приетото разрешение на въззивния съд по конкретния правен спор.
Въпросите по тълкуването на договора – дали се прилагат правилата на договора за изработка и за начина на определяне на възнаграждението, не попадат в приложното поле на касационното обжалване. Разкриването на действителната обща воля на страните, както и изводите относно характера на сключения между страните договор са въпроси, по който съдът се произнася след обсъждане на събраните по делото доказателства, без да съществува възможност за уеднаквяване на практиката на база на непротиворечивото прилагане на правните норми. Приложените с касационната жалба решения на ВКС не съдържат отговори на правни въпроси, които да са обсъждани от въззивния съд и да могат да се приложат по настоящия спор.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 1500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 315/22.12.2011г., постановено по т.д.№ 505/2011г. от Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 1500 лв. /Хиляда и петстотин лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.