3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№411
Гр.София, 29.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 550 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., [населено място] срещу решение № 17/10.04.2012г., постановено по гр.д.№ 45/12г. от Бургаския апелативен съд, с което отменено решение № 386/06.12.2011г. по гр.д.№ 280/2011г. на Бургаския окръжен съд и е отхвърлен искът за унищожаване на предварителен договор на покупко – продажба на право на строеж от 08.12.2008г., сключен между Д. Д. Д. и [фирма], [населено място] и за заплащане на сумата от 25820 евро, дадени по унищожения договор и сумата от 12758.16 лв. – мораторни лихви. С решението са отхвърлени и предявените при условията на евентуалност искове на Д. Д. Д. против [фирма] за сумата от 26820 евро, представляваща неоснователно обогатяване, като получено по развален предварителен договор и мораторна лхва в размер на 6776.38 евро за времето от 08.12.2008г. до 15.02.2011г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че купувачът по предварителният договор е имал пълна информация за действителното фактическо и правно положение при сключването на договора както относно наличната съсобственост с общината върху отредените по подробния план урегулирани поземлени имоти, така и относно задължението на продавача за бъдещо проектиране и снабдяване със строителни книжа, поради което искът за унищожаване на договора поради измама е отхвърлен. Решаващият състав е изложил съображения, че изявлението за разваляне на договора поради неизпълнение не е произвело действие, тъй като липсва отправена покана за изпълнение на задължението за проектиране и предоставяне на разумен срок за набавяне на необходимите строителни книжа, включително протокол за строителна линия и ниво и за определяне на ден за изпълнение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По иска за унищожаване на договора касаторът поставя въпросите: Налице ли е хипотезата на чл.29 ЗЗД, когато продавачът по един двустранен договор умишлено укрие от купувача факти и обстоятелства от значение за неговото сключване и изпълнение или когато умишлено възбуди неверни представи у купувача с цел да сключи договора и по-късно ги поддържа?
Поставените въпроси са теоретични и са от значение за тълкуване на елементите на фактическия състав на нормата, уреждаща унищожаването на договора поради измама. Преценката за наличието или липсата им се извършва на база на събраните по делото доказателства и приетите за доказани факти и обстоятелства по спора, поради което по поставените въпроси не се налага съобразяване с практиката на ВКС или уеднаквяване на практиката на съдилищата, а проверка на правилността на въззивния акт. В производството по допускане на касационното обжалване основанията за отмяна на обжалваното решение поради неправилност по чл.281, т.3 ГПК не се обсъждат от ВКС.
Въпросът, въведен по иска за връщане на даденото по развален договор, е формулиран с оглед на конкретните факти по делото, а именно: Дали ако в разумния срок продавачът по двустранен договор не изпълни безсрочното си задължение и демонстративно е афиширал намеренията си за неизпълнение, е налице „невъзможност” и „безполезност” по смисъла на чл.87, ал.2 ЗЗД и длъжен ли е купувачът да дава допълнителен срок за изпълнение? В този смисъл, отговорът на въпроса изисква тълкуване на договора и релевантните за спора факти и обстоятелства по спора. Въпросът не налага тълкуване на правна норма, която да е приложена неправилно от въззивния съд, а проверка на обосноваността на въззивния акт, която не попада в основанията за допускане на касационното обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17/10.04.2012г., постановено по гр.д.№ 45/12г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.