3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№282
Гр.София, 11.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1769 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С” Л., чуждестранно юридическо лице, чрез адв.И., [населено място] срещу определение № 450/06.02.2013г., постановено по ч.т.д.№ 71/2013г. от Пловдивския апелативен съд, с което потвърдено определение № 1288/22.11.2012г. по т.д.№ 257/12г. на Старозагорския окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците [фирма], [населено място] и И. Н. П., [населено място] не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение за прекратяване на производството по иска на „С” Л. да бъде признато, че вписаното със съдебно решение № 1340/11.04.2007г. по ф.д.№ 1701/99г. на Старозагорския окръжен съд обстоятелство – на И. П. като прокурист на [фирма], е несъществуващо, въззивният съд е приел, че в хода на първоинстанционното производство /на 20.06.2011г./ е вписано заличаването на П. като прокурист. Изложени са съображения, че чрез иска за признаване, че е вписано несъществуващо обстоятелство се цели заличаване на вписването, което има действие за в бъдеще. Предвид на поставеното заличаване е отпаднал правният интерес от иска, а по отношение на конституирания ответник П. като физическо лице искът е недопустим, тъй като исковете по чл.29 ЗТР следва да се предявят спрямо дружеството, по чиято партида са направени атакуваните вписвания.
Частният жалбоподател поставя въпросите за правната квалификация и допустимостта на иск за признаване несъществуването на вписаното обстоятелство към деня на негово вписване, без да се иска заличаване на вписването. Позовава се на противоречие на въззивния акт с дадените разрешения в ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС.
Частният жалбоподател поддържа, че с установяването, че обстоятелството не съществува, вписаното несъществуващо обстоятелство ще има действие по отношение на третите лица от вписването до заличаването му, но няма да има действие по отношение на членовете на дружеството.
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
В ТР №1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение при вписване на несъществуващи обстоятелства между вписано липсващо/невзето/ решение на орган на дружество и вписано обстоятелство, което е съществувало, но впоследствие е призната нищожността му. Разликата между двете хипотези е проведена с оглед на правните последици. При вписано липсващо решение на орган на дружеството, вписаното несъществуващо обстоятелство за периода от вписването до заличаването няма действие по отношение на членовете на дружеството. При вписано съществуващо обстоятелство, което впоследствие е признато за нищожно, за периода от вземане на решението от съответния орган до установяване на неговата нищожност, то е задължително за членовете на дружеството. И при двете хипотези заличаването на вписаното обстоятелство няма обратно действие.
В този смисъл, ищецът сочи, че правният му интерес съществува, доколкото с предявеният иск цели признаване несъществуване на вписаното обстоятелство към деня на негово вписване и, че същото не е имало действие по отношение на съдружниците. От твърденията в исковата молба може да се направи извод, че ищецът се позовава на неспазване на формата относно упълномощаване на прокуриста, поради което е въведена втората хипотеза на „несъществуващо вписано обстоятелство” според разясненията в ТР № 1/02г. Независимо от това, в тълкувателното решение е прието и че правният интерес от установителния иск е свързан и с последиците на съдебното решение, а именно заличаване на вписаното обстоятелство. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че обжалваният въззивен акт не е постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 450/06.02.2013г., постановено по ч.т.д.№ 71/2013г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.