3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
Гр.София, 17.06.2013 .г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 700 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т., [населено място] срещу решение № 279/21.06.2012г., постановено по гр.д.№ 936/2011г. от Софийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 214/30.09.2011г. по гр.д.№ 405/2010г. на Костинбродския районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 7807.31 евро на основание запис на заповед от 29.09.2008г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на изпълнението по договор за лизинг на лек автомобил от 29.09.2008г., по който лизингополучателят – настоящ касатор не е изпълнил задължението да заплати лизингови вноски в размер на исковата сума. Възражението за прекратяване на договора от лизингополучателя е счетено за неоснователно с оглед на забраната по чл.164, ал.1, т.5 ГПК да се установява със свидетелски показания прекратяването на писмен договор. Изложени са съображения, че договорът не следва да се счита за прекратен с връщане на автомобила на от лизингополучателя или с изземването му от лизингодателя поради недоказването на тези факти в процеса, като съдът не се е произнесъл по възражението за нищожност на клаузата в договора, предвиждаща възможност автомобилът да се изземе без да се прекратява договорът.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът се позовава на практика на съдилищата по въпроса за прекратяване на договора за лизинг чрез изземване или връщане на автомобила. В цитираните решения на първоинстанционни съдилища, за които няма данни да се влезли в сила, са възприети различни разрешения, но с оглед тълкуването на клаузите на конкретни договори и съобразно с приетите за установени факти и обстоятелства по споровете.
В случая, поставеният правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд предвид на приетия за недоказан факт автомобилът да се намира във фактическа власт на лизингодателя. Следователно въведеният правен въпрос, независимо в какъв смисъл ще бъде разрешен, е без значение за изхода от спора. Уредбата на факултативното касационно обжалване не допуска проверка на фактическите констатации на въззивния съд на етапа на селектиране на касационните жалба в производството по чл.288 ГПК. Евентуалната неправилност на изводите на инстанцията по същество не е основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване не се допуска. Установяването на факта в чие владение се намира автомобилът, предвид на образуваното досъдебно производство, би бил основание за отмяна по реда на чл.303 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 279/21.06.2012г., постановено по гр.д.№ 936/2011г. от Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.