О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№708
гр. София,22.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 698 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на……………… [населено място], срещу определение № 1838 от 13.07.2012г., постановено по в. гр. д. № 1301/2012г. от Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на агенцията против решение № 1407 от 21.12.2011г. по гр.д. № 10718/2010г. на Бургаски районен съд в частта, имаща характер на определение. В тази част първоинстанционният съд е прекратил производството по приетото от него изменение на иска за присъждане в полза на частния касатор-ищец неустойка за периода от 17.08.2010г. до окончателното плащане на задължението, върху осма и девета неплатени годишни вноски по договор за приватизационна продажба от 05.07.2000г.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно, поради което иска неговата отмяна.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че съгласно решение № 140/ 20.03.2006г. по т.д. № 408/ 2005г. на ВКС I ТО и решение от 13.07.2000г. по в.а.д. № 113/ 1999г., в съдебната и арбитражната практика е прието, че е налице: 1.свобода на страните по договора за уговорят неустойка за забава за неопределен, но определяем период, какъвто е периодът от деня на забавата до деня на окончателното плащане и 2. допустимост на исковата претенция за неустойка за забава до окончателното плащане. Сочи се, че съгласно решение № 392/ 08.10.2008г. по т.д. № 94/2008г. на ОС-Пловдив, ТО, потвърдено с решение № 272 / 21.10.2009г. по т.д. № 1306/2008г. на АС-Пловдив и определение № 546/ 17.08.2010г. по т.д. № 181/ 2010г. на ВКС, II ТО, както чл.97, ал.2 ГПК /отм./, така и чл.124, ал.2 ГПК, дават правна възможност за присъждане на повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Допълнителен аргумент в тази насока се извежда от наличието на постоянна практика да се присъжда обезщетение за забавено изпълнение на парични задължения под формата на законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за в бъдеще време- от сезирането на съда до плащане на сумата, като търсената в случая неустойка изпълнява същата обезщетителна функция като законна лихва, с тази разлика, че е договорена. Излагат се съображения, че мораторната неустойка има характер на повтарящо се задължение, уговорено от страните по приватизационния договор, поради което същата може да бъде присъждана и за бъдещо време- в случая от 17.08.2010г, съответно 16.12.2010г. – дата, следваща датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на вноската.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че не са налице основания за допускане на касационен контрол, тъй като не е дефиниран материалноправния въпрос, който БОС е решил в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че ако се приеме, че въпросът е относно дължимостта на договорна неустойка за забава на плащането за целия период на забавата, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по него, същият не е обусловил крайния извод на съда. Според ответника, окръжният съд е изходил единствено от преценката, че прибавянето на нов период от време, за който се претендира неустойката, различен от периода от време, заявен в исковата молба, представлява по същността си предявяване на нов иск, което не може да стане по реда на чл.214 ГПК, поради което за неустойката за периода от 17.08.2010г. занапред следва да се предяви отделен иск. В случай, че се допусне касационно обжалване на определението, ответникът иска същото да бъде оставено в сила, като правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, имаща характер на определение, въззивният съд е приел, че с молбата по чл.214 от ГПК ищецът по същество е предявил нов иск чрез прибавяне на нов период към първоначално заявения в исковата молба, тъй като претенцията за неустойка в исковата молба е за период от 06.07.2009г. до 16.08.2010г., докато с молбата за изменение на иска се сочи нов период на неустойката- от 17.08.2010г. до окончателното плащане на главниците.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Частният касатор не е посочил конкретно материалноправния въпрос, който според него, е значим за делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Дори да се приеме, че жалбоподателят е формирал въпросите: 1. за свободата на страните по договора за уговорят неустойка за забава за неопределен, но определяем период, какъвто е периодът от деня на забавата до деня на окончателното плащане /материалноправен въпрос/ и 2. за допустимостта на исковата претенция за неустойка за забава до окончателното плащане /процесуалноправен въпрос/, макар и значими за конкретното дело, тези правни въпроси не са обусловили изхода му. Видно от мотивите на въззивния съд, решаващият извод в атакувания акт в случая е направен на плоскостта единствено на разпоредбата на чл.214 ГПК, а не на база тълкуване на разпоредбите на чл.9 вр. чл.92 от ЗЗД и чл.124, ал.2 ГПК. Възивният съд не се е позовал на невъзможност да се уговаря неустойка за неопределен период от време, нито е извършил преценка дали е допустимо присъждането на мораторна неустойка, чиято изискуемост настъпва след предявяване на исковата молба.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че по отношение на поставените от частния касатор въпроси /дори ако се приеме, че такива са формулирани/ не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросите да обуславят изхода на делото. Ето защо, и предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се обсъжда и релевираното допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК /формално наведено по т.1, но с фактически доводи по т.2/.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1838 от 13.07.2012г., постановено по в. гр. д. № 1301/2012г. от Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.