3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№22
Гр.София, 18.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 90 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Г., [населено място] срещу решение № 1505/29.07.2011г., постановено по т.д.№ 607/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 16.08.2010г. по т.д.№ 260/09г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР за признаване за установена на недопустимостта и при условията на евентуалност на нищожността на пререгистрацията на [фирма], извършена в търговския регистър при Агенцията по вписванията, въз основа на заявление № 20081215165035.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск за установяване на недопустимост и при условията на евентуалност на нищожност на вписването на пререгистрацията на [фирма], извършено въз основа на заявление № 20081215165032.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с подаденото заявление е поискана пререгистрацията на [фирма] и е представено удостоверение по П..4 от ПР на ЗТР, което е подадено от адв.И. Ц. М. – Б., упълномощена от управителя Емилия А.. По това заявление е вписана пререгистрацията на дружеството със съдружници Емилия А. и Д. Г.. Решаващият състав е изложил съображения, че не са налице релевираните пороци на вписването – заявлението е подадено от оправомощено лице по чл.15, ал.1, т.3 ЗТР – адвокат, упълномощен от вписания в регистъра управител, който представлява дружеството пред третите лица съгласно чл.141, ал.6 ТЗ, като изтичането на мандата му не прекратява автоматично правомощията му. В. довод за липса на решение на Общото събрание на съдружниците за пререгистрацията би бил относим към вписването на несъществуващо обстоятелство, но не и към нищожността на вписването. Останалите пороци на вписването по исковата молба – изготвени протокол с невярно съдържание за изключване на ищеца като съдружник и предупреждение за изключването му, както и подаването на заявление от лице, което не е съдружник – адв.Б., не са обсъждани, тъй като е прието, че са относими към иск за отмяна на решението по чл.74 ТЗ и касаят промени във вписаните обстоятелства до друго заявление, а не по това, въз основа на което се атакува вписването на пререгистрацията на дружеството.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за значението на декларацията по чл.13, ал.4 ЗТР, като документ, представян със заявлението, и въпросът дали представянето на невалиден документ – декларация по чл.13, ал.4 ЗТР, подписана от адвокат, опорочава вписването като цяло, дори ако заявлението за вписване е подадено от оправомощено лице. Изразява становище, че вписването е недопустимо, не само когато е заявлението е подадено от неоправомощено лице, но недопустими са и вписванията, извършени след представяне на невалиден документ – декларация по чл.13, ал.4 ЗТР.
Поставените въпроси не са от значение за решаването на спора по конкретното дело. Въведеното твърдение за порок на вписването, независимо от квалификацията, която му се дава от касатора, би представлявало ново основание на предявените искове. В исковата молба ищецът е заявил, че вписването на пререгистрацията на дружеството е недействително, тъй като заявлението е подадено от управител, чийто мандат е изтекъл според учредителния договор, и при липсата на решение на общото събрание на съдружниците за пререгистрацията. Д., че декларацията по чл.13, ал.4 ЗТР е следвало да бъде подадена лично от управителя, е направен с въззивната жалба. От друга страна, във въззивната жалба е поддържано, че е недопустимо вписването по заявление № 20081219093705 за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност, „което съдията трябваше да обяви за нищожно”. Иск за установяване на недопустимост на вписването по това заявление не е бил предявен, поради което поставените въпроси не са обсъждани от първоинстанционния и от въззивния съд. Ако въззивникът е считал, че съставът на СГС не се произнесъл по цялото му искане, то е следвало да поиска допълване на решението съгласно чл.250 ГПК. По отношение на декларацията по чл.13, ал.4 ЗТР въззивникът е твърдял, че е налице нарушение – „двукратно/рецидив/ за представяне на декларация с невярно съдържание”, т.е. ако това твърдение следва да се отнесе и към вписването за пререгистрацията на дружеството по заявление № 20081215165032, то същото представлява ново основание на предявените искове, което е недопустимо да се заявява с въззивната жалба и поради това не е обсъждано от въззивната инстанция.
По тези съображения не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1505/29.07.2011г., постановено по т.д.№ 607/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.