3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№932
Гр.София, 04.12.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1371 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № VІ-101/03.12.12г., постановено по гр.д.№ 1301/12г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1407/21.12.11г. по гр.д.№ 10718/10г. на Бургаския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол сумата от 9958.76 щ.д., представляваща неустойка за периода от 06.07.09г. до 16.08.10г. за неплащането на осма годишна вноска по договор от 05.07.00г. и сумата от 887.73 щ.д. за периода от 06.07.10г. до 16.08.10г., представляваща неустойка за неплащането на девета годишна вноска по същия договор.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за приватизационна продажба на поименни акции, представляващи 40 % от капитала на [фирма] при разсрочено плащане на цената на 9 равни годишни вноски. Изложени са съображения, че изявлението за разваляне на договора с нотариална покана от 28.03.12г., връчена след постановяване на първоинстанционното решение, няма за последица отпадане с обратна сила на задължението на купувача за заплащане на уговорената в договора неустойка, тъй като същият не изправна страна по договора – не е заплатил няколко вноски, включително осма и девета вноски, за което е осъден с влязло в сила съдебно решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за задълженията на въззивния съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка да изложи мотиви относно относимостта и достоверността им, както и правото на неизправната страна да развали двустранен договор, ако и насрещната страна не е изпълнила задълженията си по него.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставените от касатора въпроси съдържат изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение. Отговорът на въпросите за задълженията на въззивния съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка да изложи мотиви относно относимостта и достоверността им произтича от нормата на чл.236, ал.2 ГПК, поради което евентуалните грешки на съда биха представлявали основание за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. По втория въпрос за правото на неизправната страна да развали договора по реда на чл.87 ЗЗД не е налице твърдяното противоречие между обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС, тъй като съставът на апелативния съд е приел, че „поначало правото да развали договора има изправната страна”, но е обсъдил доказателствата по делото и решаващите му изводи са основани на зачитане на силата на пресъдено нещо относно задължението за заплащане на главното задължение – разсрочената част от цената, с оглед на отговорността за акцесорното задължение за неустойка.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-101/03.12.12г., постановено по гр.д.№ 1301/12г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.