3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
Гр.С., 10.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1105 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1394/17.07.2012г., постановено по т.д.№ 405/12г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 39/26.10.2011г. по т.д.№ 1939/10г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против Щ. Г. С., [населено място] и П. А. С., [населено място] иск за откриване на производство по несъстоятелност като скрити съучастници, които прикриват търговска дейност чрез неплатежоспособния длъжник [фирма].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответниците са били съдружници в [фирма] до 04.09.2009г., когато прехвърлили дружествените си дялове на лицето Д. Н.. По отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност на 20.01.2010г. Ответниците били съдружници в [фирма], което е едноличен собственик на капитала на [фирма], и по сключен договор за особен залог били предадени движими вещи на кредитора на [фирма]. Изложени са съображения, че ответниците не са извършвали търговска дейност чрез неплатежоспобния длъжник [фирма], тъй като не е доказано в периода 04.09.2009г. до 20.02.2010г. дружеството да е извършвало търговска дейност, а съгласно справките от имотните регистри на П., Б. и Н. е установено само вписване на възбрани, но не и на прехвърлителни сделки. Изводът на инстанцията по същество е, че ответниците не са извършвали търговска дейност, изразяваща се в сключване на търговски сделки чрез неплатежоспособния длъжник – търговец, който да е действал като тяхно подставено лице или скрит пълномощник, поради което молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Според касатора липсва съдебна практика по въпроса: ”Налице ли е фигурата на скрития съучастник по чл.609 ТЗ, когато едно и също лице, като съдружник или едноличен собственик на капитала развива търговска дейност чрез група от фирми – дружества, които имат сходно наименование и предмет на дейност и при изпадане в неплатежоспобност на някое от дружествата прехвърля всички активи на името на останалите?”
По въпроса за предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на „скрито съучастие” е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 102/11.07.2012г. по т.д.№ 1294/11г. на ВКС, ТК, ІІ отд. Според дадените разрешения, които се споделят от настоящия състав, „скрито съучастие” по смисъла на чл.609 ТЗ, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, е налице, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва цялата си търговска дейност или съществена част от търговската си дейност, изразяваща се в сключването на търговски сделки, чрез неплатежоспособния длъжник – търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник. Преценка относно обема на прикритата търговска дейност следва да се извърши винаги конкретно с оглед специфичните за случая обстоятелства, касаещи броя, честотата и мащаба на сделките.
В случая, въззивният съд е формирал изводите си на база на ангажираните по делото доказателства, като правните му съображения относно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата по чл.609 ТЗ са в съответствие с практиката на ВКС.
По тези съображения основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1394/17.07.2012г., постановено по т.д.№ 405/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.