3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№35
Гр.София, 23.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 172 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационно жалба на Р. С. Д., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И. срещу решение № 1656/01.11.2011г., постановено по гр.д.№ 2058/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 25.02.2011г. по гр.д.№ 9748/09г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата от 28882 евро, платена на отпаднало основание по предварителен договор от 04.12.2006г. и на сумата от 9603.81 евро – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Третото лице – помагач [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, като изявлението за развалянето му, направено от купувача, не е произвело действието, поради което не се дължи връщане на платените по договора суми. Решаващият състав е изложил съображения, че клаузата на чл.4.2 от договора, която предвижда възможност за едностранно му разваляне, следва да се тълкува по правилата на систематичното и логическо тълкуване. Изводите на съда са, че, освен предварително писмено съгласие от купувача за обременяване на имота с тежести, се изисква и сключената от продавача сделка да уврежда купувача, за да може да възникне в негово полза потестативното право на разваляне на договора. Страните са уговорили в чл.4.1.б.”б”, че при предаването, т.е. при прехвърлянето на собствеността, имотът би могъл да е обременен с тежести, но при условие, че не се увреждат интересите на купувача, която клауза препраща към предходните уговорки. Учредяването на ипотека би могло да увреди интересите на купувача, но това учредяване представлявало обичайна практика с цел финансиране на строителството. По делото е прието за установено поетапното заличаване на ипотеките при прехвърляне на собствеността върху конкретните обекти, което от своя страна предполагало изпълнение на задължението за заплащане на остатъка от продажната цена.
Касаторът поставя въпросите за това дали учредената договорна ипотека представлява сделка от посочените в чл.4.2 вр. чл.4.1 от договора; има ли правно значение фактът дали към момента на осъществяване на сделката, същата пряко уврежда интересите на купувача, и изводите на съда следва ли де са базират на съображения за липсата на доказателства да това, както и допустимо ли е при тълкуване на договора решаващият състав да подмени волята на страните. Сочат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая, въведените от касатора въпроси са относими изцяло към правилността на обжалвания въззивен акт, като отговорите им са дадени от инстанцията по същество след преценка на събраните доказателствата и направеното тълкуване на клаузите в процесния предварителен договор – чл. 4.1 б.”б” и чл. 4.2. Въззивният съд е постановил решението по предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с оглед на възприетата фактическа обстановка, както и е изградил изводите по приложението на материалния закон при съобразяване на тълкуването на конкретния договор с нормата на чл.20 ЗЗД. Решаващата дейност на съда по тези въпроси не може да се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, предвид на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното приложение на закона, а не за преценка на фактите по конкретния спор.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не са представени доказателства, че такива са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1656/01.11.2011г., постановено по гр.д.№ 2058/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.