3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
гр. София,30.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1699 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по жалбата на [фирма], [населено място], срещу решение № 519 от 30.03.2012г. по т.д. № 4072/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4302 от 01.07.2011г. по гр.д. № 1363/2009г. на СГС, ГО, 11 състав, в частта за осъждане на касатора да заплати на основание чл.92, ал.1 ЗЗД на В. С. и М. С. сумата 10 000 евро- неустойка по п.VIII от анекс № 2/ 29.06.2005г. към предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на недвижим имот от 21.07.2004г. за период от 10 месеца, считано от 29.09.2007г. до 20.07.2008г. вкл., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 17.02.2009г. до окончателното й плащане, и разноски от 650 лева, като и в частта, в която след отмяна на отхвърлителната част на пърноинстанционния акт касаторът е осъден да заплати и неустойка от 3000 евро за периода от 29.06.2007г. до 28.09.2007г., ведно с лихва от 17.02.2009г. до окончателното плащане на сумата, и са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата, В. М. С. и М. В. С., считат, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно подържат, че жалбата е неоснователна. Претендират присъждане на направените в производството пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът не е изпълнил в срок задължението си по сключения на 21.07.2004г. предварителен договор за изграждане и предаване на жилищната сграда с акт обр.16 в договорения 24 месечен срок от учредяването на правото на строеж- 29.06.2005г., съобразно чл.2, ал.1 от предварителния договор. Решаващият състав е приел, че с обсъдената клауза е поето задължение да се построи изцяло сградата във вид, годен за въвеждането й в експлоатация в посочения срок, което изграждане следва да бъде удостоверено със съставянето на съответния акт- разрешение за ползване. Съдът не е възприел довода на дружеството- касатор, че съгласно сключения предварителен договор строителят дължи неустойка само при неизпълнение на задължението да изгради сградата, но не и при забава да я снабди с разрешение за ползване, тъй като последното било извън волята на страните. Тълкувайки клаузата на п.VIII от анекс № 2/ 29.06.2005г. във връзка с останалите клаузи на предварителния договор, въззивната инстанция е приела, че строителят дължи да извърши строителството и да удостовери годността му с разрешение за ползване в уговорения срок, като при забава дължи неустойка. Изложени са съображения, че противното тълкуване не намира опора в сключените договори и анекси и тъй като страните не са договорили срок за завършване на строителството, различен от срока по чл.2, ал.1 от предварителния договор, ако се възприеме тезата на касатора, клаузата на п.VIII от анекс №2 би се явила лишена от съдържание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че обусловилият изхода на делото материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е „кога един строителен обект следва да се счита завършен – при фактическото извършване на самото строителство от съответния изпълнител и/или при приемане на завършеното строителство от страна на възложителя, респ. учредяване на правото на строеж, както е в конкретния случай, както и от компетентните държавни органи, удостоверяващи завършването на строителството и издаващи съответните удостоверителни документи по образец, съгласно нормите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му”.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е свързан с тълкуване на конкретни клаузи от процесния предварителен договор и анексите към него във връзка с изпълнението на задължението на строителя да извърши строежа на сградата и съотнасянето му към съставянето на акт обр.15 и акт обр.16. Евентуалните грешки на съда при тълкуването на конкретните уговорки, съдържащи се договора, обаче са основание за касиране на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. Те не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК, тъй като не се явяват основание по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Основанията за селектиране на касационната жалба са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и тъй като въпросите по тълкуването на конкретни клаузи от договора са от значение за правилността на обжалвания акт, те не могат да обусловят допускането на касационния контрол.
С оглед липсата на общата предпоставка за допускане до касация на обжалвания акт, не следва да бъде обсъждана наведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Въпреки изхода на делото на ответниците по касацията не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като липсват доказателства такива да са направени.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 519 от 30.03.2012г. по т.д. № 4072/2011г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.