3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№232
гр. София,13.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 988 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДП „ [населено място], срещу решение от 05.03.2012г. по гр.д. № 5131/2010г. на Софийски градски съд, ГО, IV- Б състав, с което е потвърдено решение от 14.01.2010г. по гр.д. № 30454/2008г. на Софийски районен съд, II ГО, 56 състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове по чл.59 ЗЗД за заплащане на 16 000 лева- пазарна стойност на бетонов възел, оборудван с машини и съоръжения, и на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 10 183,46 лева за периода от 01.01.2004г. до 06.10.2008г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между праводателя на ищеца и ответника е сключен на 01.03.1998г. договор е за гражданско дружество по чл.357 ЗЗД, като от характера на договора е изведено, че съдружниците не са поели помежду си насрещни права и задължения с оглед общата стопанска цел, определяща еднаквост и взаимност на съдържанието на правата и задълженията на страните по договора. Посочено е, че участието в дружеството на праводателя на ищеца се състои в предоставянето на ответника на бетоновия възел, оборудван с машини и съоръжения, за организиране на съвместно производство и реализация на бетонови разтвори. Изложени са съображения, че тези вещи, на основание чл.358, ал.2, изр.2-ро ЗЗД, са внесени за общо ползване, доколкото не е уговорено друго, поради което остават собственост на предоставилия ги за ползване съдружник и полежат на връщане при прекратяване на договора и отправяне на покана за това. Според решаващия състав, ако на съдружника бъде отказано връщането на вещта, същият разполага с иск за ревандикация, какъвто не е предявен. Отделно от това, в атакувания акт е препратено към мотивите на първата инстанция, според които не е доказано бетоновият възел и принадлежностите към него да са повредени до степен да не могат да функционират според предназначението си или да са унищожени, като с предявяване на иск за заплащане на равносттойността им се цели заобикаляне на забранени цели с позволени от закона средства, тъй като при евентуалното уважаване на претенцията, би се стигнало до покупко- продажба на вещта по съдебен ред.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото въпрос „относно способа за защита за връщане на внесена в гражданско дружество незаместима вещ след неговото прекратяване”. Касаторът се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като сочи, че правният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въпреки, че изрично не се релевира основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, касаторът представя към изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК три решения на ВС и ВКС, постановени по отменения ГПК, които, съгласно т.2 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не се явяват задължителна практика на ВКС.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, за способа за връщане на внесена в гражданско дружество незаместима вещ след прекратяване на договора, не е относим към предмета на конкретното дело, по което се търси не връщането на вещта, а заплащане на левовата й равностойност. Ето защо, по отношение на поставения от касатора въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъждат релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, евентуално по т.2, ГПК. Въпреки това, следва да се отбележи, че приложената към изложението съдебна практика /решение № 516/ 17.08.2009г. по гр.д. № 6315/2007г. на ВКС, IV ГО; решение № 3005/ 11.12.1956г. по гр.д. № 6335/56г. на ВС, IV ГО; решение № 718/ 31.07.1985г. по гр.д. № 425/ 1985г. на ВС, IV ГО и решение № 234/ 23.02.2001г. по гр.д. № 1225/ 2000г. на ВКС, V ГО/ за правото на избор на собственика на една вещ да избира свободно с какъв иск да претендира връщането й – с ревандикационен иск по чл.108 ЗС или с облигационен иск по чл.34, чл.55, чл.233, чл.248, чл.249, чл.252 и т.н. ЗЗД, е неотносима за спора за заплащане на равностойността на вещта.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.03.2012г. по гр.д. № 5131/2010г. на Софийски градски съд, ГО, IV- Б състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.