3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№59
Гр.София, 18.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 737 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 788/01.08.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 213/12г. от Разградския окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма] против разпореждане № 1255/05.06.2012г. по ч.гр.д.№ 716/12г. на Разградския районен съд в частта за отказ да се издаде по реда на чл.417 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Т. В. Б и И. В. Н., [населено място], в качеството им на поръчители – солидарно задължили се с кредитополучателя по договор за банков кредит за вземане в общ размер на 11739.11 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1ГПК.
За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на отказа да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителите по договор за банков кредит, въззивният Разградски окръжен съд е приел, че уговорката в т.9 на договора предвижда автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при неплащане на дължима анюитетна вноска за повече от 60 дни. В случая, дължимата на 05.11.2011г. не е платена, като длъжниците са в забава, считано от 07.11.2011г. /05.11.2011г. е неприсъствен ден/, а заявлението е подадено на 11.05.2012г. Решаващият състав е изложил съображения, че правото на иск на кредитора, както и правото му вземане срещу поръчителите са погасени съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД, поради изтичане на шестмесечния преклузивен срок, в който кредиторът е следвало да предяви иск срещу главния длъжник.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател поставя въпросите за момента, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита; за падежа на главното задължение; за датата, от която започва да тече 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ГПК и за ангажиране на отговорността на поръчителите по договор за кредит. Позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Поставените въпроси са значими за произнасянето по заявлението на частния жалбоподател по чл.417 ГПК, но по същите съществува задължителна за съдилищата практика на ВКС / ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. и ТР № 2/2010г. от 28.09.2011г. на ОСГТК на ВКС/. В определение № 24/11.01.2011г. по т.д.№ 884/10г. на ІІ т.о. и определение № 127/31.01.2011г. по ч.т.д.№ 826/10г. на ІІ т.о., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, преценката за настъпването на предсрочната изискуемост се извършва въз основа на договора между страните. Ако изискуемостта е поставена в зависимост от упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.418, ал.3 ГПК. Ако предсрочната изискуемост настъпва „автоматично” – фактът на неплащането следва да е отразен в заявлението и непогасеният кредит или остатъкът от него са предсрочно изискуеми към датата на подаване на заявлението. В решение № 58/15.04.2009г. по т.д.№ 584/08г. на ІІ т.о., решение № 92/16.06.2009г. по т.д.№ 467/08г. на ІІ т.о. и решение № 130/27.10.2009г. по т.д.№ 139/09г. на І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, са разгледани въпросите за момента на настъпване на предсрочната изискуемост по договор за банков кредит и за началото на срока по чл.147, ал.1 ГПК. Прието е, че уговорена в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва само с факта на неплащане на задължението с настъпил падеж, а и с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем – всички решения са за хипотези, при които предсрочната изискуемост не настъпва „автоматично”. Даденото разрешение е, че банката е упражнила правомощието си да направи кредита предсрочно изискуем с молбата за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237, ал.1, б.”в” ГПК /отм./, от който момент тече 6-месечният срок, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника. В този смисъл, в практиката на ВКС е възприето становището, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, който момент е поставен в зависимост от уговорките в договора за кредит – дали е необходимо предприемането на действия от страна кредитора – упражняване на правото на избор, или предсрочната изискуемост настъпва само с факта на неплащане на задължението на падежа. Въззивното решение е в съответствие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 788/01.08.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 213/12г. от Разградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.