3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№581
гр. София,27.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 76 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ц. П. срещу решение № 395 от 24.10.2012г. по в.гр.д. № 975/2012г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 648/18.05.2012г. по гр.д. № 5/2011г. на районен съд – Горна О., за отхвърляне на исковете на касатора по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.280 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу [фирма] /в ликвидация/ за заплащане на 10 800 лева- възнаграждение по договор за възлагане на ликвидация за периода от 26.10.2006г. до 24.04.2008г. и на обезщетение за забавено пращане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 3993,90 лева за периода от 01.01.2007г. до 04.01.2011г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма] /в ликвидация/, счита, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, съответно жалбата е неоснователна. Иска присъждане на направените в настоящото производство разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция, въззивният съд, е приел, че относно възникналото между ликвидатора-ищец и дружеството в ликвидация правоотношение във връзка с претендираното възнаграждение следва да се сключи договор, който има мандатен характер, поради което спрямо него приложение намират разпоредбите на договора за поръчка в ЗЗД, вкл. и нормата на чл.286 ЗЗД, предвиждаща, че доверителят заплаща на довереника възнаграждение само, ако е уговорено. Преценено е, че няма взето решение ликвидацията да се извършва срещу възнаграждение, поради което е счетено за неоснователно твърдението на жалбоподателя за неизпълнение от страна на ответника по иска на задължение за заплащане на уговорено възнаграждение. Прието е за ирелеватно за делото обстоятелството, че с решение общинският съвет е приел отчета и баланса на дружеството, изготвени от ликвидатора. Според въззивната инстанция, тежестта на доказване на твърдяния от ищеца факт за наличие на сключен договор е в тежест на същия и тъй като не е доказано да е договорено възнаграждение за ликвидатора, поради което не може да се претендира неговото заплащане. С оглед неоснователността на претенцията за главницата е отхвърлен и иска за акцесорното вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи като значими за изхода на делото, материалноправните въпроси: /1/ Правомощията на ликвидатора да получи възнаграждение за извършената от него дейност, въпреки липсата на договор за ликвидация между ликвидатора и дружеството в ликвидация; /2/ При липса на такъв договор има ли представителна власт ликвидаторът по см. на чл.269 ТЗ?; /3/ Може ли само въз основа на решение на Общинския съвет, едно лице да придобие качеството „ликвидатор” и да извършва действия по чл.268 ТЗ? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото -чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като по отношение на първия въпрос е налице произнасяне на въззивния съд и в противоречие със съдебната практика.
Формулираните от касатора въпроси за представителната власт на ликвидатора и правомощията му при липсата на сключен договор между ликвидатора и дружеството в ликвидация са ирелевантни за спора, тъй като те не са предмет на делото, което е образувано по иск за заплащане на възнаграждение на ликвидатора. Ето защо, по отношение на втория и третия въпроси не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационния контрол и спрямо тях, съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 / 19.02.2010г. по тълк.д. №/2009г., не следва да се разглежда наведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос относно дължимостта на възнаграждение на ликвидатора при липса на сключен договор за това между него и дружеството в ликвидация е предмет на иска за заплащане на възнаграждение на ликвидатора и е обусловил изхода на спора. Въпреки наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационният контрол не може да бъде допуснат, с оглед липсата на релевираните допълнителни предпоставки. На първо място, твърдението за наличие на противоречива съдебна практика по въпроса е недоказано, тъй като касоторът, нито сочи, нито представя такава практика. Допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формално наведената без конкретна мотивировка, като не е налице и нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството. Несъществуването на задължителна съдебна практика по поставения от касатора материалноправен въпрос, само по себе си не доказва, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото
Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените от него за настоящото производство разноски от 350 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 395 от 24.10.2012г. по в.гр.д. № 975/2012г. на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма] /в ликвидация/, ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 350 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.