4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
Гр.София, 23.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 461 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 26.01.2012г., постановено по гр.д.№ 10086/11г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 04.05.2011г. по гр.д.№ 9375/09г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска по чл.440 вр. чл.124 ГПК, предявен от касатора против С. Б. Д. и Р. Б. Д., [населено място] за признаване за установено, че имотите, върху които е насочено принудително изпълнение не са собственост на [фирма] /н./ – длъжник по изп.д.№ 10067880400062 по описа на ЧСИ М. К..
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказани следните факти: съгласно изпълнителен лист от 18.10.2005г. [фирма] /предишно наименование на [фирма]/ е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 13808 лв., като с договор за цесия вземането на кредитора е прехвърлено на С. Д. и прехвърлянето е съобщено на длъжника на 18.12.2005г. С определение от 18.04.2005г. е било допуснато обезпечение на бъдещ иск на [фирма] срещу [фирма] чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти. В. е вписана на 25.04.2005г. На същата дата [фирма] е продало на [фирма] притежаваните недвижим имоти, а на 21.02.2006г. купувачът ги е продал на [фирма] – ищеца по иска. По спорния по делото въпрос за поредността на вписванията на възбраната и продажбата на имотите от 25.04.2005г. съдът се е позовал на номерацията на вписванията, като вписването на възбраната е рег.№ 18475, а на продажбата – рег.№ 18666. Изложени са съображения, че върху процесните имоти може да бъде насочено принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело с взискатели ответниците по иска, тъй като ищецът е придобил собствеността след вписване на възбраната и продажбата е относително недействителна спрямо кредиторите и съответно им е непротивопоставима – чл.453, т.1 ГПК. По възражението за липса на основание за вписване на възбраната решаващият състав е изложил съображения, че от значение по делото и фактът на вписване на възбраната, като следва да се има предвид и обстоятелството, че представената по делото обезпечителната заповед е копие, поради което върху нея липсвали подпис и име на съдията, който я е издал.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, като основе решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото е свързан с въведеното възражение от касатора, че няма вписана възбрана върху недвижимите имоти, поради липса на валидно издадена обезпечителна заповед и липсата на материална и формална доказателствена сила на писмените доказателства по делото. В този смисъл, поставеният въпрос касае изцяло правилността на решението по чл.281, т.3 ГПК, поради което приложното поле на касационното обжалване не е обосновано.
Отговорът на този въпрос произтича и от втория въведен въпрос за валидността и правните последици на неподписания съдебен акт и за материалната и формална доказателствена сила на неподписаните свидетелстващи документи. Въпросът за валидността на неподписан съдебен акт, в случая представената по делото обезпечителна заповед за налагане на възбрана, не е от значение за спора. Въззивният съд е приел, че релевантен за делото е фактът на вписаната възбрана, а не основанието за вписването, доколкото касаторът се позовава единствено на представен по делото препис на съдебен акт, въз основа на който въззивният съд не е формирал правните си изводи. По отношение на представените разпечатки от извършените вписвания следва да се има предвид, че оспорванията се основават също на липсата на обезпечителна заповед, а не на отразената в тях поредност на вписванията, която не е оспорена в първоинстанционното производство.
Въведени са и въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК дали всички взискатели имат правото да се ползват от относителната недействителност на сделка, извършена след вписване на възбраната, или това е право само на взискателя, по чиято инициатива е вписана възбраната, както и дали взискателите , които придобили това право след датата на вписване на разпоредителната сделка, но при вписана от трети лица обезпечителна мярка, се ползват от относителната недействителност или следва да предявят отменителния иск по чл.135 ЗЗД. Въпросите биха били от значение за спора, но в случая взискателите по изпълнителното дело, които са лицата, ползващи се от относителната недействителност, не са трети лица, както твърди касаторът, а цесионери, придобили вземането срещу длъжника заедно с обезпеченията му по договора за цесия. В този смисъл, не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените по от ответниците разноски в размер на 720 лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и вносен документ за плащане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.01.2012г., постановено по гр.д.№ 10086/11г. от Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], ул.”205-та” № 9, да заплати на С. Б. Д. и Р. Б. Д., [населено място], [улица] сумата от 720 лв. /Седемстотин и двадесет лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.