Определение №38 от 41297 по търг. дело №182/182 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№38
Гр.София, 23.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 182 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И, [населено място] срещу решение № 445/29.09.2011г., постановено по гр.д.№ 575/11г. от Врачанския окръжен съд, в частта, с което е отменено решение № 713/06.06.2011г. по гр.д.№ 466/11г. на Врачанския районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора иск против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 9427.44 лв., представляваща консумативи /ел.енергия и вода/ за периода 03.05.2010г. – 24.08.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем на 11.05.2007г., но наемодателят не е доказал размера на заплатените суми за електрическа енергия и вода за наетия обект, чиято стойност претендира от наемателя. Решаващият състав подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил съображения, че начислените суми са за консумативи общо за всички обекти в сградата, поради което заключението на вещото лице имало хипотетичен характер, тъй като наемателят е ползвал само ресторанта и лятната градина, за които обекти липсвали доказателства за изразходваната електрическа енергия и вода.
Касаторът въвежда като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК противоречието на обжалваното решение с други две решения между същите страни, с които ответникът е осъден да заплати разходи за консумативи.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на правна норма, а проверка на правилността на изводите на въззивния съд относно приетите за доказани факти и обстоятелства по спора. Касаторът не сочи нарушения на материалния закон или на процесуалните правила при допускане и събиране на доказателствата. Евентуалното противоречие на въззивния акт с други съдебни решения, независимо, че са били по спорове между страните за заплащане на консумативни разноски за наетия обект, не представляват противоречиво разрешаване на правен въпрос. По тези дела съдилищата са обсъждали ангажираните от страните доказателства, а постановените съдебни решения не се ползват със сила на пресъдено нещо по чл.298 ГПК, тъй като тях не са същото искане, предмет на настоящия спор.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 445/29.09.2011г., постановено по гр.д.№ 575/11г. от Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top