1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
гр.София, 12.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. № 4127 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 16309 от 09.09.2013 г., постановено по ч. гр. д.№ 11275/2013 г. от Софийски градски съд, ГО, с което се потвърждава разпореждане от 04.06.2013 г. по гр.д. № 12 975/2012 г. на Софийски районен съд за връщане на подадена от касатора искова молба по чл.422 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно-постановено при нарушение на процесуалните правила, поради което иска отмяната му. Сочи, че липсват предпоставките за приложение на чл.129, ал.3 ГПК, тъй като дадените от районния съд указания за отстраняване на нередовности на исковата молба не му са надлежно съобщени, в която насока се излагат подробни съображения. Поддържа се, че оформеното ръкописно разпореждане по чл.129, ал.2 ГПК на гърба на исковата молба не му е връчено. Допускането на касационното обжалване се мотивира с наличието на всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора процесуалноправни въпроси: за задължението на съда за даване на конкретни, пълни и изчерпателни указания за отстраняване констатираните нередовности на исковата молба; относно необходимостта от даване на указанията в надлежна форма и при спазване на нормативно определеното съдържание на акта; значението на липсата на доказателства, че ръкописно оформеното разпореждане по чл.129, ал.2 ГПК е връчено на ищеца; следва ли да се връчи на ищеца копие от разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК или е достатъчно само наличие на съобщение, в което се сочи, че са налице нередовности на исковата молба, съответно чрез връчване на съобщение, в чийто текст указанията са съобщени; за формата и съдържанието на акта по чл.129, ал.2 ГПК, вкл. ако е под формата на трудночетим ръкописен текст.
Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът-настоящ касатор, не е изпълнил дадените от районния съд указания относно несъответствието на обстоятелствената част с петитума /въпреки изложените факти за установителен иск, се иска присъждане на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение/ и липса на доказателства за предявяване на иска в срока по чл.415, ал.1 ГПК, които му са съобщени на 28.02.2013 г.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
В атакуваното въззивно определение не се съдържа отговор на поставените от касатора въпроси относно формата на разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК, вкл. четливостта на ръкописния текст на акта /същата не е наведена пред първоинстанционния съд/, начина на съобщаването му /чрез връчване на акта, чрез съобщение, възпроизвеждащо акта или съобщение за наличие на нередовности на исковата молба/ на ищеца, поради което въпросите не са обусловили изхода на спора и по отношение на тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Във връзка с липсата на произнасяне на въззивната инстанция по тези въпроси касаторът е могъл да формулира въпрос, но доколкото това не е направено, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, касационният съд не може да допусне касационен контрол по въпрос, който не е посочен от жалбоподателя, като същият не може да бъде извеждан от твърденията и посочените факти и обстоятелства в касационната жалба. Предвид неосъществяването на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по посочените въпроси, с оглед разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение, не следва да бъдат обсъждани наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
По въпроса за задължението на съда за даване на конкретни, пълни и изчерпателни указания за отстраняване констатираните нередовности на исковата молба, въззивното определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, тъй като указанията по чл.129, ал.2 ГПК на районния съд са конкретни и ясно формулирани.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 16309 от 09.09.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 11275/2013 г. от Софийски градски съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.