3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№31
Гр.София,23.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 158 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с обществено полезна дейност „Туристическо дружество – П.”, [населено място] срещу решение № 304/15.11.2011г., постановено по гр.д.№ 368/11г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 127/03.06.2011г. по т.д.№ 120/2010г. на Русенския окръжен съд да отмяна на решенията на общото събрание на сдружението от 06.03.2010г. за изключване на Х. Е. П. като член на сдружението.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Х. Е. П., [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът П. е легитимиран да предяви иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, тъй като е член на сдружението. Възраженията на ответника са счетени за неоснователни. Подадената от ищеца молба от 23.03.2009г. не съдържа изявление за прекратяване на членството, а само за това „да бъде отписан от списъка на членовете на клуб „Воден туризъм”, като и след депозирането на молбата, която не е удовлетворена от Управителния съвет / писмо от 16.04.2009г./, ищецът е продължил да бъде член на сдружението и не е отписан от регистъра на членовете до изключването му с решението на Общото събрание, което се атакува с предявения иск. Решението е прието в противоречие на устава и закона относно изискването за публикуване на обявата за поканата в местен вестник, в „Държавен вестник” и за датата на поставянето й на сградата на управлението на сдружението, както и приетото решение не е било включено в предварително обявения дневен ред.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпроса за съвместяване на двете юридически лица „съюз” и „дружество” с оглед на изразената от ищеца воля в молбата от 23.03.2009г., който бил решен в противоречие с практиката на ВКС.
Посочената молба е подробно коментирана от въззивния съд, като е прието, че изявлението, че ищецът желае да остане „свободен член на съюза” не представлява воля за прекратяване на членството в сдружението по чл.12, т.1 на устава. Особеността произтича от организационната структура на сдружението по чл.13 от устава – формиране на клубове в сдружението. Тези обстоятелства – в кой клуб ищецът желае да членува, как се регистрират членове на сдружението и на клубовете, може ли да съществува свободно членство /въпроси, коментирани в писмото на дружеството от 16.04.2009г./, не са свързани с въпроса, поставен от касатора – „за съвместяване на двете юридически лица „съюз” и „дружество”. Въпросът не е правен, а фактически – по тълкуване на волята на ищеца. В този смисъл, представената практика на ВКС е изцяло неотносима към въведения въпрос, а от друга страна, същата не дава отговор на въпрос, който да има отношение към организационната структура на сдруженията или към членствените правоотношения.
Останалите съображения и доводи нямат характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Начинът на определяне на кворума /фактическия брой на делегати/, разгласяването на събранието, факти относно проведени заседания на Управителния съвет, изказвания на членове на събранието, представляват коментар на събраните по делото доказателства. Процесуалните оплаквания – относно обсъждането на доказателства и по отношение на мотивите на въззивния съд, не са обвързани с конкретен въпрос по приложението на правна норма, още повече, че касаторът не твърди определено доказателства или довод да не са обсъдени. Евентуалните пороци, обуславящи неправилност на въззивния акт, не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното приложение на закона, а не фактите по конкретния спор.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 304/15.11.2011г., постановено по гр.д.№ 368/11г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.