2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№211
гр. София,20.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 8 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба от 08.02.2013г. на [фирма], [населено място], с искане за допълване на определение № 48/ 11.01.2013г. по ч.т.д. № 8/2013г. по описа на ВКС, I ТО, като се присъдят направените от молителя разноски по настоящото дело в размер на 250 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, и разноски в размер на 1200 лева по ч.т.д. № 824 / 2012г. на ВКС, I ТО.
Ответникът по молбата, П. М., [населено място], намира искането за неоснователно. Излагат се съображения, че производствата по двете дела са се развили в закрити заседания и са приключили с актове, с които не се разрешава спор по същество. Сочи се, че извършването на разноските не е надлежно удостоверено, като в случай, че се приеме, че може да се присъждат разноски без представянето на списък по чл.80 ГПК, се иска намалянето им, като прекомерни спрямо правната и фактическата сложност на случая, до минималния размер от 150 лева по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното:
Молбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество по искането за присъждане на разноски за настоящото производство е частично основателна.
С определение № 48/ 11.01.2013г. на ВКС, I ТО, по настоящото дело е потвърдено определение № 257 от 09.11.2012г. по ч.т.д. № 824/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на П. М. за отмяна по чл.303 и сл. на ГПК. В посоченото определение липсва произнасяне на съда по искането на [фирма], [населено място], за присъждане на разноски, съдържащо се в отговора на частната жалба.
Видно от представения с отговора на частната жалба договор за правна защита и съдействие, молителят е заплатил в брой на адв. В. Ч. възнаграждение в размер на 240 лева.
При така изложената фактическа обстановка, настоящият състав приема следното от правна страна:
Своевременно е направено искане от ответника по частната жалба за присъждане на разноските за производството по разглеждането й, по което липсва произнасяне на съда, като искането за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските е депозирано в законоустановения срок и не е предпоставено от изискването за представянето на списък за разноските по чл.80 ГПК, който е предпоставка за допустимост на производството по чл.248 ГПК само при изменение на акта в частта за разноските, но не и при допълването му. В първата хипотеза се извършва поправка на грешки при определяне на размера на вече присъдени разноски, а във втората – липсва произнасяне по искането за разноските, какъвто е настоящият случай.
Възражението на ответника по молбата за недоказаност на извършените по настоящото дело разноски е частично основателно. Посоченото в подписания между дружеството и пълномощника му адвокат договор за правна защита и съдействие заплащане в брой на договорено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева, има характер на разписка по см. на чл.77 ЗЗД, поради което се явява доказателство за направени от страната разноски в посочения размер. За разликата над 240 лева до 250 лева т.е. за 10 лева, липсват доказателства за направени от страната разноски, поради което не е налице основание за присъждането й.
Искането на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от заплатения, е неоснователно, с оглед липсата на прекомерност на възнаграждението съобразно правната и фактическата сложност на делото, което не дава основание за намаление на разноските до минималния размер от 100 лева по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, за завеждане на частна жалба.
Предвид изложеното, молбата по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по настоящото дело определение в частта за разноските следва да бъде уважена в размер на 240 лева, като за разликата над 240 лева до 250 лева -се отхвърли, като неоснователна.
Искането по чл.248 ГПК за разноските в размер на 1200 лева, доколкото се сочи, че те са направени по друго дело, не подлежи на разгледа в настоящото производство, като молбата в тази част следва да се докладва по ч.т.д. № 824 / 2012г. на ВКС, I ТО.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСЪЖДА, основание чл.78, ал.3 вр. чл.248 ГПК, П. Й. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [община], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], направени по ч.т.д. № 8/2013г. на ВКС, I ТО, разноски в размер на 240 лева – адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.248 ГПК за разликата от 240 лева до 250 лева.
Молба вх. № 1319/2013г. на [фирма], [населено място], да се докладва по ч.т.д. № 824 / 2012г. на ВКС, I ТО, в частта относно искането по чл.248 ГПК за разноски в размер на 1200 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.