О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
Гр.С., 10.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 745 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Д., [населено място] срещу решение № 188/09.04.2012г., постановено по гр.д.№ 177/2012г. от Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4/03.01.2012г. по гр.д.№ 2839/2011г. на Врачанския районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 14772.77 лв., представляваща неизплатена сума по договор за ипотечен кредит от 29.01.2008г., сумата от 843.92 лв. – договорна лихва за периода 02.04.2010г. – 15.09.2010г. и законната лихва от 16.09.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за кредит на 29.01.2008г. за сумата от 15000 лв., платима на 360 месечни анюитетни вноски, като към 15.09.2010г. заемополучателят не е заплатил повече от 6 вноски, поради което на основание чл.18 от договора кредитът е станал предсрочно изискуем. След обсъждане на съдебно – счетоводната експертиза е счетено, че с направените вноски в периода 15.04.2010г. – 16.08.2010г. са погасени просрочени лихви, наказателни лихви и главница в общ размер на 763.23 лв.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявленията на касатора в изложението не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите за обсъждане на експертното заключение заедно с всички останали доказателства и за кредитирането му, ако не е било оспорено, както и за доказателствената сила на частния документ /вносна бележка/ не изискват тълкуване на правна норма, която е неясна, а възприемане на тезата на касатора за припокриване на плащанията по два договора за кредит, която не е възприета от въззивния съд. Евентуалната необоснованост на обжалваното решение не е основание за допускане до касация с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на точното приложение на закона.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 188/09.04.2012г., постановено по гр.д.№ 177/2012г. от Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.