3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№230
Гр.София, 13.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 385 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2016/23.12.2011г., постановено по гр.д.№ 2472/11г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 16.05.2011г. по гр.д.№ 8181/10г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на Д. И. Б., [населено място] сумата от 50000 лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 12.05.2009г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените неимуществени вреди от смъртта на лицето С. К., настъпила вследствие на ПТП на 12.05.2009г., за което причинителят на увреждането е признат за виновен по одобрено от съда споразумение по реда на чл.382 НПК. Решаващият състав е приложил разрешенията по ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. и е изложил съображения, че ищцата е от кръга на лице, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Обсъдени са свидетелските показания и е обоснован извод за установени отношения между починалия и ищцата като между съпрузи, основани на съвместното им живеене, общата работа, споделяне на доходите и представянето им пред приятелите им.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора, материалноправните въпроси от значение за делото са за размера на обезщетението за неимуществени вреди и за кръга на лицата, имащи право на заплащане на обезщетение според ППВС№4/61г., ППВС № 4/68г., ППВС № 5/69 и ППВС № 2/84г.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липсва единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното уреждане, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът за кръга на лицата, имащи право на обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от настъпила смърт на техен близък е решен в ППВС №4/61г., ППВС № 4/68г., ППВС №5/69г. и ППВС № 2/84г. Даденото разрешение от значение за конкретния спор е, че обезщетение би могло да се присъди и на лице, което е било с пострадалия във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, от която може и да има деца. В този смисъл, ищцата се позовала на съществувалите между нея и пострадалия фактически отношения, изразяващи се в любов, съвместно живеене не семейни начала, съвместно поделяне на доходите и планирана сватба, поради което спрямо нея би могло да бъде приложено даденото разрешение в практиката на ВКС. Съществуването на отношения от вида на посочените подлежи на доказване на процеса, поради което конкретната преценка на релевантните факти и обстоятелства е част от решаващата дейност на съда, която не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 2016/23.12.2011г., постановено по гр.д.№ 2472/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.