4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№143
Гр.София, 18.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 289 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „”, съдебен адрес: [населено място] срещу решение № 97/02.11.2011г., постановено по т.д.№ 222/2011г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 92/16.05.2011г. по т.д.№ 519/10г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] за сумата от 153246 евро, представляваща платената стойност на недвижими имоти по три предварителни договора за покупко – продажба и за сумата от 20805 евро – лихви за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] /предишно наименование [фирма]/, [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на исковете за връщане на даденото на отпаднало основание въззивният съд е приел, че забавата в изпълнение на задължението на завършване на строителството и за сключването на окончателните договори се дължи на пречки, за които изпълнителят не носи вина. Съгласно уговорката в договорите срокът за изпълнение се удължава с времето на забавата, тъй като тя се е резултат на независещи от продавача причини. Изложени са съображения, че развалянето на договорите в хипотезите по чл.87, ал.2 ЗЗД не е произвело действие, тъй като безполезността от изпълнението следва да се изразява в настъпили след забавата нови събития, което да е довело до липса на интерес от изпълнението за кредитора. Решаващият състав е приел, че срокът за изпълнение обосновава възможност за разваляне на договора по чл.87, ал.2 ЗД само при т.нар. „фикс сделки”, какъвто характер договорът за покупка- продажба няма.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя четири въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК, като отговорите на втория, третия и четвъртия се включват в отговора на първия от въпросите.
Отговорът на въпроса за „Наличието/липсата на основания за упражняване на субективното потестативно право за едностранно разваляне на процесните договори в съответствие с чл.87, ал.2 ЗЗД в полза на изправната страна, обуславя ли се от изрично посочване в договора, че точното изпълнение е свързано с интерес за реализация в посочения срок?”, се съдържа в нормата на чл.87, ал.2 ЗЗД и е предмет на детайлно разглеждане в доктрината. Разпоредбата предвижда възможност договорът да се развали без да се даде срок на длъжника, ако задължението е трябвало да се изпълни „непременно” в уговореното време. Теорията свързва това право с т.нар. „фикс сделки”, при които срокът е съществен елемент на договора и неизпълнението на уговорения срок се приравнява на пълно неизпълнение. В този смисъл, отговорът на поставения въпрос произтича от законовата норма.
Третият и четвъртият въпроси за това „Налице ли е безполезност от изпълнението при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД вследствие на забавата, продължила 21 месеца, поради настъпили изменения в пазарната среда?” и „Налице ли е интерес от изпълнението при наличието на финансово- икономическа криза, рязък спад в цените на недвижимите имоти и ограничаване на пазара?”, не предполагат принципен отговор с оглед тълкуване на нормата на чл.87, ал.2 ЗЗД. В случая, въпросите са обвързани с твърдението за виновно неизпълнение в продължение на 21 месеца. Въззивният съд е изложил подробни съображения въз основа на фактите по делото и е приел, че липсва вина за неизпълнението от страна на продавача, както и се е позовал на уговорката в договора, че в посочените хипотези срокът следва да се счита за продължен за времето на забавата. Не без значение е и фактът, който не се оспорва, а именно, че строителството е завършено, т.е. изпълнение е възможно. Независимо от това, преценката за промяна в икономическата обстановка винаги е конкретна и изменението на финансовите условия следва да се свърже с предпоставката по чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на договора поради безполезност за изпълнението. В този смисъл е произнасянето по реда на чл.290 ГПК в Решение № 29/13.04.2011г. по т.д.№ 396/10г. на І т.о. относно определянето на срок по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД. Прието е, че безполезността и настъпилите в страната икономически промени следва да са обвързани с конкретни твърдения и биха препятствали определянето на срок за изпълнение за плащане на уговорената в договора цена, само ако с оглед интереса на кредитора неизпълнението може да се определи като значително, но не и ако липсата на интерес се основава на промяна в средните цени на недвижимите имоти, настъпила след сключването на договора. По тези съображения, безполезността от изпълнението в доктрината и практиката се преценява спрямо кредитора, а не по отношение на неограничен кръг правни субекти.
Предвид на изложените съображения не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по първия въпрос: „Възникнало ли е и съществува ли в полза на ищеца субективното потестативно право за едностранно разваляне на процесните договори в съответствие с чл.87, ал.2 ЗЗД?”. Отговорът на този въпрос предполага отговори на останалите въведени въпроси, както и преценка на фактите и обстоятелства по спора, която се осъществява при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 10000 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.03.2012г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97/02.11.2011г., постановено по т.д.№ 222/2011г. от Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Е”, Н., съдебен адрес: [населено място], [улица], Адвокатски офис: „Л. ”, да заплати на [фирма], [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], Адвокатска кантора „З. и Партньори”, сумата от 10000 лв. /Десет хиляди лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: