3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№24
гр. София,10.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1814 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П., М. Д. П. и В. М. Н., срещу решение № 311 от 16.11.2012г. по в.т.д. № 358/2012г. на Апелативен съд- Варна, с което е потвърдено решение № 359/ 07.03.2012г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. № 925/ 2011г., с което е обявен за нищожен, на основание чл.26, ал.2, пр. последно ЗЗД, като привиден /абсолютно симулативен/ договор от 20.08.2008г., с който П. Д. П. прехвърля на В. М. Н. собствеността върху притежаваните от него 127 583 броя поименни акции от капитала на [фирма], [населено място], при цена от 27 583 лева, по иска на Д. П. П. против П. Д. П. и В. М. Н., и е прието за установено в отношенията между Д. П. П. и М. Д. П., че последният не е собственик на 115 583 броя акции.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ищецът няма правен интерес от предявените искове, съответно е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, Д. П. П., изразява становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на жалбата, съответно поддържа, че същата е неоснователна с оглед липсата на наведените основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Претендира направените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че по силата на договор от 10.11.2007г. ищецът, Д. П. е прехвърлил в полза на първия ответник по исковете, П. П., притежаваните от него 57 792 бр. поименни акции от капитала на [фирма] за сумата от 296 550 евро, като поради неплащане на цената в договорените срокове, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист въз основата на издадения като обезпечение от П. П. запис на заповед. При насочване на принудителното изпълнение върху притежаваните от П. П. акции /изпращане на запорното съобщение/ е установено наличието на договор от 20.08.2008г., по силата на който П. П. прехвърля на В. Н. притежаваните от него 127 583 бр. акции и договор от 15.12.2008г., по силата на който В. Н. прехвърля на М. П. /брат на П. П./ 115 583 броя акции, запазвайки за себе си 12 000 броя акции. Според решаващия състав, неоснователно е направеното възражение за недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес от предявяването им. Изложени са съображения, че ищецът е кредитор на прехвърлителя по симулативната сделка, насочил принудителното изпълнение върху предмета на същата, поради което разполага с всички средства да върне в патримониума на длъжника /служещ му за общо негово обезпечение- чл.133 ЗЗД/ привидно отчужденото имущество, вкл. да предяви установителен иск за това, като при успешното му провеждане пречката за принудителното осъществяване на притезанието му ще бъде отстранена. С оглед възможността му като взискател да посочва начина на изпълнение – чл.426, ал.2 ГПК, дори не е необходимо да се доказва, че симулативно отчужденото имущество е единственото, от което ищецът може да се удовлетвори. При успешно разкрита симулация на сделката, отчуждените с нея акции ще останат в патримониума на длъжника и ще послужат за удовлетворяване вземането на ищеца за цената на прехвърлените от него акции. Правният интерес от воденето на кумулативно съединения отрицателен установителен иск, че М. П. не е собственик на 115 583 броя акции от капитала на [фирма] на посочените в исковата молба основания, се извежда от формалното съществуване на прехвърлителната сделка на акциите, между В. М. Н. и М. Д. П., създаващи му привидни права върху посочените в исковата молба акции. Въззивният съд, на основание чл.272 ГПК, е препратил към мотивите, изложени в първоинстанционното решение, като е приел, че двата договора за продажба на акциите са абсолютно симулативни, позовавайки се на липсата на достоверна дата на договорите и разписките за плащане към момента на запорното съобщение и факта на неплащането на цената на акциите. Съдилищата са се позовали и на нищожност на джирата от 15.12.2008г., поради липсата на форма, във връзка с уважаването на отрицателния установителен иск за собственост на акциите.
Касаторите в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ по значимите за изхода на делото въпроси: „/1/ Има ли правен интерес трето лице, което не е страна по сделката, да прогласява нищожността на договор, предвид обстоятелството, че не заявява собствени права и при условие, че претендираната недействителност не смущава правното му положение?; /2/ Кои са трети лица по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Първият формулиран въпрос, предпоставя възприемане на твърдението на жалбоподателите, че претендираната от ищеца нищожност не смущава правното му положение. В случая, въззивният съд е приел, че правният интерес от разкриването на абсолютната симулация на отчуждителната сделка, произтича от качеството на ищеца на кредитор на прехвърлителя по симулативната сделка, насочил принудително изпълнение срещу предмета на същата, поради което не е налице сочената от касаторите хипотеза на липса на правен интерес от завеждането на иска по чл.26, ал.2, пр. последно ЗЗД. Наред с неосъществяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не се доказва и наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като представените съдебни актове не представляват постановено от ВКС решение по чл.290 ГПК, съответно определение по чл.274, ал.3 ГПК, с което е допуснато касационното обжалване.
Спрямо втория въпрос, посочен в изложението, също не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като изводът за наличие на привидност на договорите е направен и въз основа на факта на липсата на доказателство за плащане на продажните цени на акциите, във връзка с който не е формулиран въпрос от жалбоподателите.
Въпреки изхода на селективната фаза, на ответника по жалбата не могат да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, тъй като не се доказва такова да е договорено и заплатено.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 16.11.2012г. по в.т.д. № 358/2012г. на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.