О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№507
гр. София,17.07.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2254 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 42 / 11.02.2013г., постановено по ч.т.д.№ 35 / 2013г. от Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3 / 03.01.2013г. по т.д.№ 503/12г. на Окръжен съд – Бургас за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и e налице основаниe по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І ТО намира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел за правилно спирането по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК на производството по исковете по чл.92,ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като въпросът за дължимост на неустойката и плащането на пълния размер на цената на недвижимия имот е в преюдициална зависимост от представянето на акт обр.16, поради което законосъобразността на удостоверението за въвеждане на обекта в експлоатация, предмет на административното производство, пряко обуславя развитието на облигационните отношения между страните относно дължимите плащания между тях. Въз основа на това е направен извода, че е налице преюдициалност на спора, висящ пред административния съд, както по отношение на остатъка от дължимата цена, така и за претенцията за надплатените суми, а от там и относно въпроса дали е налице или не неизпълнение и дължи ли се договорената неустойка.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил спирането на делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Както в частната касационна жалба, така и в изложението към нея, се съдържат единствено оплаквания по отношение на извършената от окръжния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за касиране на обжалваното въззивно определение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол т.е. само, ако определението бъде допуснато до касация.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведената от частния касатор допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 42 / 11.02.2013г., постановено по ч.т.д.№ 35 / 2013г. от Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.