4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№133
Гр.София, 30.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 510 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 510/12г. е образувано по касационна жалба на Й. К. И., И. Д. Х., Г. С. А., К. С. Т., Й. П. Б., С. В. Б., А. В. М., Д. Г. Т. и А. С. А. срещу решение № 634/23.04.2012г., постановено по ф.д.№ 1002/12г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил решение № 15/03.02.2012г. по ф.д.№ 85/10г. на Благоевградския окръжен съд за отказ да се впише в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на сдружение в частна полза с наименование „О М о „И.” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] по заявление вх.№ 258/27.10.2010г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че подадената касационна жалба е недопустима по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено заявление за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на новообразувано сдружение О. „И.” съгласно чл.18 ЗЮЛНЦ. С специалния закон – ЗЮЛНЦ не са предвидени правила относно реда на вписване и съответно за обжалване на отказите за вписване, поради което приложение намират разпоредбите на глава 55 на „Охранителните производства” на ГПК за вписване на юридически лица. Според изричното указание на чл.595, ал.1 ГПК приложното поле на нормите е относно вписването на образуването и други обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър, какъвто е регистърът на юридическите лице с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ.
Съгласно правилото на чл.606 ГПК решението, с което е отказано вписване по тази глава, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативен съд. Апелативният съд разглежда частната жалба по реда на инстанционния контрол за обжалване на определенията, доколкото процесуалният закон предвижда подаване на частна жалба, т.е. прилагат се правилата относно сроковете за депозирането и разглеждането й в закрито съдебно заседание по глава 21 за „Обжалване на определенията”. В случай на отказ на окръжния съд да постанови вписване на учредено сдружение, независимо от характеристиката на акта като „решение”, обжалваемостта му с частна жалба пред апелативния съд произтича от закона – чл.606 ГПК.
При действието на ГПК /отм./ е дадено разрешение по т.2 на ТР № 1/17.007.2001г. на ОСГК на ВКС, че решенията на апелативният съд, с които се отказва вписване в съдебен регистър, подлежат на касационно обжалване. Съображенията са изведени от систематичното и граматическо тълкуване на текста на чл.500 ГПК /отм./, в който за разлика от други аналогични разпоредби липсвало правилото, че решението на въззивния съд е окончателно. Също и нормата на чл.218, б.”б” ГПК /отм./ за предвидената обжалваемост, без изключение, на решенията на апелативния съд. Аргументите са изведени и от общия принцип на действащата, към момента на приемане на тълкувателното решение, процесуална уредба при разглеждането на гражданските дела за триинстанционност на съдебното производство, визиран в чл. 15, ал. 1 ЗСВ, който е намирал отражение и в чл. 218а ГПК /отм./, като изключението от същия за определени категории актове на съда по граждански дела, следвало да бъде изрично формулиран.
Съставът на ВКС намира, че даденото разрешение в ТР № 1/17.07.2001г. следва да се приеме за загубило сила. На първо място, за разлика от разпоредбата на чл.500 ГПК /отм./, нормата на чл.606 ГПК изрично сочи реда за обжалване на решението на окръжния съд – с частна жалба и следователно според сроковете, компетентния съд и разглеждането им в закрито съдебното заседание на жалбата, както е при определенията. С ГПК в сила от 01.03.2008г. касационният контрол на актовете на въззивния съд е ограничен с оглед на цената на исковете по чл.280, ал.2 ГПК за решенията и по чл.274, ал.4 ГПК – за определенията, както и факултативността му съгласно чл.280, ал.1 ГПК. Изключенията от касационния контрол са въведени и от разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, чрез изрично посочване на подлежащите на актове на въззивните съдилища с оглед на разрешаваните с тях въпроси, включително и предвид на резултата от произнасянето на въззивния съд. На следващо място, аргументът по ТР № 1/2001г., че касационният контрол е въведен по- късно /по ГПК /отм./ спрямо регистърните производства и че същите са специални, поради което не намират приложение общите правила на охранителните производства, не може да бъде споделен, доколкото такова историческо тълкуване е неудачно при процесуален закон /ГПК от 2007г./, който е нов и едновременно са уредени и правилата на регистърното и за касационното производство.
Допълнителни аргументи следва да се изведат и при съпоставяне на разпоредбите на чл.538, ал.2 ГПК и чл.606 ГПК. Разглеждането на жалбата срещу отказ за издаване на охранителен акт става по реда на чл.278 ГПК и за охранителните производства не намират приложение правилата за въззивните жалби по чл.207-266 ГПК /чл.540 ГПК/.
Според нормата на чл.530 ГПК предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на глава 49 „Общи правила”, доколкото не са установени особени правила. Така, в чл.18 от Закон за политическите партии решението за СГС за вписване или отказ за вписване на обстоятелства в регистъра на политическите партии подлежи на обжалване пред ВКС, независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. молбата се разглежда от две съдебни инстанции. Регистрацията на религиозните общности се извършва от СГС по реда на глава 49 „Общи правила”– чл.15 от Закон за вероизповеданията, т.е по общите правила на охранителните производства. Отказът на длъжностното лице по регистрацията по Закона за търговския регистър подлежи на обжалване пред окръжния съд по реда на глава 21 „Обжалване на определенията”, а решението на окръжния съд – пред апелативния съд, чието решение е окончателно – чл.25 ЗТР.
В този смисъл, и разпоредбата на чл.606 ГПК представлява особено правило спрямо общите правила на охранителните производства по отношение на обжалваемостта на отказ за вписване в съдебен регистър на юридическо лице, за което в специален закон не са предвидени други правила. Отказът за вписване на юридическо лице по ЗЮЛНЦ подлежи на инстанционен контрол съгласно разпоредбата на чл.606 ГПК, която урежда вида на акта на съда, подлежащ на обжалване /само при отказ за вписване/, срока за депозиране на жалбата, вида на заседанието в което се разглежда жалбата и компетентния съд. С постановяването на решение от апелативния съд по частна жалба срещу отказ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, инстанционният контрол е изчерпан и решението на апелативния съд не подлежи на обжалване пред ВКС.
По тези съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Й. К. И., И. Д. Х., Г. С. А., К. С. Т., Й. П. Б., С. В. Б., А. В. М., Д. Г. Т и А. С. А. срещу решение № 634/23.04.2012г., постановено по ф.д.№ 1002/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.