3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№933
Гр.София, 04.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1481 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 1481/22.10.12г., постановено по в.т.д.№ 1578/12г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1448/05.04.12г. по гр.д.№ 9700/11г. на Варненския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Н. И. Т., [населено място] сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 КЗ, ведно със законната лихва от 29.06.09г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинено му травматично увреждане, настъпило в резултат на ПТП, осъществено от водач застрахован за риска „Гражданска отговорност”. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е обсъдил вида и характера на уврежданията – счупване на гръбначен стълб и на тазов пръстен, обусловили трайно затруднение на движенията. Възражението на застрахователя за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставяне на предпазен колан е счетено за неоснователно. Окръжният съд е коментирал заключението за вещото лице, от което не можело да се направи извод за вероятност, че пострадалият не е бил с предпазен колан.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторът поставя въпросите за разпределение на тежестта на доказване на отрицателните факти и приемане за доказан на отрицателен факт, който не се оспорва от страните в процеса. По същество изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение, насочени към твърдения за нарушения на процесуалните правила и необоснованост на обжалвания акт – за обсъждането на събраните по делото доказателства, за кредитиране на експертното заключение и грешки при формиране на вътрешното убеждение чрез нарушаване на логическите правила. Основанията, поддържани от касатора, изискват възприемане на довода му, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като по време на настъпване на ПТП е бил без предпазен колан. В случая, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и ги е съпоставил, като е изразил становище за липсата на вероятност за съществуваща връзка между степента на увреждането и конкретни действия на ищеца по иска, които факти и обстоятелства са относими към правилността на обжалваното решение и не подлежат на преценка ва производството по чл.288 ГПК.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати разноски за касационното производство в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 08.02.13г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1481/22.10.12г., постановено по в.т.д.№ 1578/12г. от Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.В, офис 9 адв. Л. Барудова да заплати на Н. И. Т., [населено място], [улица] сумата от 300 лв. /Триста лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.