2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
Гр.София, 18.01.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 61 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 83/12.09.2010г., постановено по т.д.№ 163/11г. от Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 613/10.06.2010г. по гр.д.№ 5050/09г. на Старозагорския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Д. Д. Г., [населено място] сумата от 11620 лв., представляваща договорна неустойка по т.V.2 на договор за строителство от 19.05.2008г. за неизпълнение в уговорения срок на СМР, и сумата от 11164 лв., представляваща неустойка по т.V.3 от договора за вредите от изпълнените некачествено, с недостатъци СМР, които са отстраними и поправими, възлизаща на двойния размер на разноските за поправянето им, както и е отхвърлил възражението за прихващане за сумата от 14183.50 лв., произтичаща от неплатено възнаграждение по договора.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка, по който изпълнителят – настоящ касатор, не е изпълнил в срок и в предвидения обем възложените му СМР, както и че са констатирани недостатъци на извършената работа, поради което е уважил исковете за заплащане на уговорените в договора неустойки. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил съображения за неоснователност на въведеното в процеса възражение за вина за забавата от страна на възложителя, изразяваща се в забава на плащанията, на доставката на материали и в неосигуряване на охрана на обекта. Възражението за прихващане е отхвърлено с оглед развалянето на договора и неизправността на изпълнителя.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявленията на касатора в изложението не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същите не изискват тълкуване на правна норма, а възприемане на възраженията и доводите на касатора по основателността на иска и по преценката на събраните по делото доказателства. В касационната жалба и в изложението са наведени изцяло оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът сочи съдебна практика, но касационният съд не би могъл да съобрази относимостта на същата към спора, доколкото липсва поставен правен въпрос. В цитираните съдебни решения са изложени правни съображения, но при друга фактическа обстановка, без същите да са в противоречие с приетите от въззивния съд правни разрешения. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83/12.09.2010г., постановено по т.д.№ 163/11г. от Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.