5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№277
гр. София,10.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 2545 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 45 от 13.02.2013г. по в.гр.д. № 499/2012г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 110/ 09.08.2012г. по гр.д. № 1283/ 2010г. на Окръжен съд- Велико Търново за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД на касатора срещу [фирма] за обявяване за окончателен на сключения между тях на 03.12.2008г. предварителен договор.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което се отхвърля иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че към датата на предявяването му не е съществувал сключеният между страните на 03.12.2008г. предварителен договор, тъй като той е бил надлежно развален от купувача, [фирма], поради неизпълнение от продавача – настоящ касатор, на задълженията му по договора. Според решаващия състав, продавачът се е задължил да прехвърли на купувача собствеността на недвижимия имот, предмет на договора, след като го придобие, като за целта продавачът е следвало да придобие всички дружествени дялове от капитала на [фирма] /с променено наименование [фирма]/ – собственик на имота. Изложени са съображения, че продавачът, след като е станал съдружник в [фирма] въз основа на придобитите от него 80% дялове от капитала на дружеството, не е изпълнил задължението си да придобие останалите 20% от капитала на това дружество, принадлежащи на О. – Горна О., в предоговорения от страните с два броя анекси срок – 15.02.2010г., което е дало основание на купувача да развали предварителния договор. Въззивната инстанция е счела, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.306, ал.4 ТЗ, тъй като още при сключването на предварителния договор на продавача е бил известен факта, че за да бъде придобито общинското участие в капитала на дружеството – собственик на имота, следва да се проведе процедура по приватизация на дружествените дялове на общината по ЗПСК, поради което е прието, че не е налице непредвидено и непреодолимо събитие от извънреден характер по см. на чл.306, ал.2 ТЗ, възникнало след сключването на договора. Според апелативния съд, липсват не само доказателства за настъпили обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като непреодолима сила, но не се доказва и длъжникът, да се е позовал на това, като е уведомил писмено другата страна, с оглед изискването на чл.306, ал.3 ТЗ. Посочено е, че след изтичане на 15.02.2010г. на удължения с втория анекс срок за изпълнение, въпреки, че са проведени на 25.02.2010г. и през м. март 2010г. две срещи между страните, с участието и на представител на [фирма], купувачът не е подписал предложения от продавача анекс №3 за ново продължаване на срока /в двата различни варианта на анекса, представени по делото – до 01.06.2010г., съответно до 15.06.2010г./. Прието е, че позоваването от ищеца на разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ във връзка с твърдението за постигнато съгласие за удължаването на срока на договора до 15.06.2010г. в случая е неоснователно, тъй като разпоредбата е неприложима в случаите, в които за действителността на сделката е необходима писмена форма, каквато е формата за действителност на предварителния договор за продажба на недвижим имот и за изменение на отделните му клаузи. Изложени са аргументи, че дори да се приеме за вярно твърдението на ищеца, че срокът на изпълнение е продължен до 15.06.2010г., то както към тази дата, така и към момента на развалянето на договора- 05.07.2010г., същият не се явява собственик на закупените от него с приватизационен договор от 21.05.2010г. дружествени дялове на общината, тъй като, съгласно чл.11 от този договор, транслативният ефект настъпва след окончателното заплащане на покупната цена, ведно с начислените лихви, финализирано на 17.11.2010г., съгласно представеното удостоверение, изходящо от общината. Сочи се, че потестативното право на разваляне на договора е упражнено преди завеждането на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД с едностранно волеизявление на купувача до продавача, съдържащо се в електронно съобщение, достигнало до адресата си на 05.07.2012г., поради което ирелевантен за изхода на делото е фактът на придобиването от продавача след тази дата по време на висящността на процеса на собствеността върху имота, предмет на предварителния договор. Въпреки отправените на 05.07.2010г., 13.07.2010г. и 20.07.2010г. до ответното дружество покани да се яви на 27.07.2010г. при нотариус за сключване на окончателния договор, съгласно констативния протокол на нотариуса, всички представени от [фирма] документи са с дата 13.07.2010г. и между тях липсва документ за собственост на процесния имот. Въз основа на това е направен извод, че дори ответникът да се беше явил в кантората на нотариуса, окончателен договор не би могъл да бъде сключен, тъй като ищецът-касатор не би могъл да изпълни задълженията си по предварителния договор за прехвърляне на собствеността върху имота, като в нарушение на т.3.3 от предварителния договор не е предоставил на купувача копие от нотариалния акт, вписан по надлежен ред, актуална скица, удостоверение за липса на вещни тежести, като е предвидено, че ако резултатът не задоволява купувача, той може да се откаже от договора. Ответното дружество се е позовало и на договорената в т.3.1 от договора клауза за разваляне на договора при неуредено правно положение относно собствеността на недвижимия имот, за каквото е прието съществуващото несъответствие между актуалните регулационни граници на имота и описаните в предварителния договор граници, съгласно които реална част от него от 400 кв.м. е прехвърлена през 2003г. от [фирма] на трето лице. Прието е, че в т.3.9 от предварителния договор страните са постигнали съгласие купувачът да може да се откаже от сключване на окончателния договор и да развали едностранно и без предизвестие договора, когато продавачът не изпълни т.3.1 и т.3.2 от договора и не придобие правото на собственост върху имота в съответните срокове, вкл. и при безвиновно неизпълнение от страна на продавача, с което страните са изключили приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД. Допълнително е аргументирано, че при неизпълнението на задължението на продавача да придобие собствеността върху 20% от капитала на [фирма] и прехвърли придобития недвижим имот на купувача, неизпълнената част не е незначителна с оглед интереса на кредитора.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че включените в предмета на делото и обусловили изхода му правни въпроса са: /1/ Трябва ли съдът да формира изводите си по спорни за делото факти, на които основава правните си изводи, от значение за правното решаване на спора, въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото?; /2/ Трябва ли съдът да формира фактическите си изводи за спорни по делото факти, на които основава правните си изводи, от значение за правилното решаване на спора, без да игнорира доказателства, релевантни за спорния предмет на делото и установените с тях факти, и без да „извращава” факти по делото?; /3/ Прилага ли се чл.293, ал.3 ТЗ при формални сделки, при които формата за действителност е уредена в закона?; /4/ Непълнотата в описанието на имота пречи ли да се уважи искът по чл.19, ал.3 ЗЗД, при положение, че имотът е индивидуализиран и идентифицирането на имота е осъществено по такъв начин, който доказва точната воля на страните за определен обект?; /5/ Решението на съдружниците в общото събрание на дружеството с ограничена отговорност по чл.137, т.7 ТЗ за отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, елемент ли е от фактическия състав на договора за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството – продавач и трето лице – купувач? Действителен ли е договорът за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството – продавач и трето лице- купувач при липса на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството- продавач?; /6/ Търси ли се действителната обща воля на страните при тълкуване на договора? Ако е уговорено, че купувачът по предварителен договор може да развали договора без предизвестие, това означава ли, че той може да го развали дори и когато неизплатената част от задължението на продавача е незначителна с оглед интереса на кредитора?; /7/ Има ли право купувачът по предварителен договор да го развали при положение, че неизпълнената част от задължението на продавача е незначителна с оглед интереса на купувача?; /8/ Трябва ли искът по чл.19, ал.3 ЗЗД да бъде уважен, ако към датата на решението продавачът е придобил собствеността и е изпълнил останалите условия на предварителния договор?; /9/ Неизпълнението на задължението по предварителния договор и неизправността на ищеца пречка ли е за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, щом предварителният договор съдържа уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързващ страните?”. Поддържа се, че с изключение на въпрос втори и четвърти, по които е налице противоречива практика на съдилищата- основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, даденото от въззивния съд разрешение по останалите въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първите два формулирани въпроса са относими за правилността на въззивното решение, тъй като отговорът им предпоставя извършването на преценка на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи. Въпросите по същество представляват оплаквания за неправилност на атакувания акт, тъй като са твърдения за извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания акт. Ето защо, с оглед дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на първите два въпроса от изложението не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въпросът за приложението на чл.293, ал.3 ТЗ е поставен във връзка с приетото от съда, че страните не са постигнали, поради липса на писмена форма, съгласие за удължаване на срока на договора до 15.06.2010г. Той обаче не се явява обуславящ изхода на спора, тъй като въззивната инстанция е изложила доводи, че и при наличие на съгласие за удължаване на срока на договора до посочената дата, към момента на изтичането и на удължения срок продавачът не се явява собственик на дружествените дялове на общината, поради което е в неизпълнение на задължението си по предварителния договор, дало основание на 15.07.2010г. купувачът да упражни потестативното си право на разваляне на договора.
Не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на въпроса, свързан с непълнотата на описанието на имота, тъй като изложеното в тази насока от въззивния съд съображение има характер на допълнителен довод, като пререшаването на въпроса не може да повлияе на изхода на спора, тъй като основният аргумент на апелативния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е наличието на надлежно разваляне на предварителния договор от купувача преди завеждането на исковата молба, поради неизпълнението му от страна на продавача. По същата причина необуславящи изхода на делото се явяват и въпросите за значението за основателността на иска на решението на Общото събрание на съдружниците по чл.137, т.7 ТЗ за отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, предвид неуважаването на иска поради липсата на предварителен договор, който да бъде обявен за окончателен, с оглед едностранното му разваляне от страна на купувача преди завеждането на конститутивния иск.
Въпроси шест и седем са изведени на плоскостта на твърдението, че неизпълнената част от задължението на продавача е незначителна с оглед интереса на кредитора, което е фактически, а не правен въпрос.
При последните два въпроса също е налице липса на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те, както и останалите, поставени от касатора въпроси, не са обусловили изхода на спора. Както беше посочено по-горе, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като договорът е надлежно развален от едната страна по спора преди предявяването на исковата молба, поради което въпросите относно изпълнението по време на процеса на един вече несъществуващ /развален/ договор не са от значение за спора и не са обусловили правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.
Видно от изложеното, по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросите да са обусловили изхода на делото. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъждат релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 от 13.02.2013г. по в.гр.д. № 499/2012г. на Апелативен съд – Велико Т.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.