3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№239
Гр.София, 14.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 299 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 580/08.12.2011г., постановено по т.д.№ 452/11г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 18/29.12.2010г. по т.д.№ 753/09г. на Старозагорския окръжен съд и са отхвърлени исковете на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 33265.50 лв., представляваща стойността на извършени СМР по договор от 06.12.2005г. на обект „Хотелски комплекс Иберостар Луна Бай – Р.”, [населено място] и за сумата от 14016..24 лв. – обезщетение за забава, както и в частта, с която е потвърдено решението за осъждане на касатора да заплати по насрещните искове сумата от 34577.60 лв. – цена на стоки по фактура № 17867/01.02.2006г., 5235.20 лв. – по фактура № 3810/14.02.10г., 8815.01 лв. – по фактура № 3811/15.01.10г., 979.89 лв. – по фактура № 17862/01.02.2006г., 417.56 лв. – по фактура № 17924/28.02.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение по исковете за заплащане на възнаграждение по чл.266 ЗЗД и на обезщетение за забава въззивният съд е приел, че по сключения договор от 06.12.2005г. не са издадени и подписани подробна количествена сметка, акт обр.19, сметка обр.22, протокол за приемане на работата и сертификати за вложени материали. Изложени са съображения, че единствено издадената фактура № 02909/10.02.06г. не е доказателство за приемане на работата, поради което не е и основание за заплащане на претендираното възнаграждение. По насрещните искове е прието, че цената на доставени стоки се дължи, тъй като фактурите, издадени от ищеца, са съпроводени с други първични счетоводни документи, осчетоводени са и регистрирани в дневника за продажбите за съответните месеци.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса: „Достатъчно доказателство за извършени доставки и услуги ли са фактурите, подписани единствено от доставчика и осчетоводени само в неговото счетоводство?”. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и сочи решение № 62/25.06.2009г. по т.д.№ 546/08г. на ІІ т.о. и решение № 96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/08г. на І т.о.
В цитираното от касатора решение № 62/09г. е прието, че при липса на подпис за получател от лице, което е отговорно за оформяне на стопанската операция, фактурите не могат да бъдат годни доказателства за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито доказателство за облигационна обвързаност между страните по неформални договори за търговски продажби. В решение № 96/09г. приетото разрешение е, че фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, ако съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора – вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получатели и предавател и време и място.
Предвид на практиката на ВКС, поставена по реда на чл.290 ГПК, която се възприема от настоящия състав, отговорът на въведения от касатора правен въпрос произтича от дадените разрешения. Въпросът, така както е формулиран, предпоставя, че фактурата е единственото представено доказателство по делото, поради което въззивното решение било поставено в противоречие с практиката на ВКС. В случая, по делото са били представени конкретни фактури за доставка на стоки по насрещните искове. Въззивният съд е уважил претенциите след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, а не единствено въз основа на фактурите. Направена е преценка и на другите първични счетоводни документи за предаване на стоките /искания, експедиционни бележки, товарителници/, както и на счетоводното им отразяване според констатациите на съдебно – икономическата експертиза и съобразно с уговорките в договора, за изпълнението на който са доставени материалите. В този смисъл, изводите за съществуването на облигационно отношение по договори за продажба и за предаване на стоките не са формирани само на база на издадени от доставчика фактури. По конкретно разгледания казус от ВКС в решение № 62/09г. също са обсъждани останалите събрани по делото доказателства и даденото разрешение е обвързано с липсата на първични счетоводни документи и вторични счетоводни записвания за доставката на стоките.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 3600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 12.03.12г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 580/08.12.2011г., постановено по т.д.№ 452/11г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 3600 лв. /Три хиляди и шестстотин лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.