Определение №104 от 41666 по ч.пр. дело №181/181 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№104

гр. София,27.01.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 181 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по обратния иск, М н е, срещу протоколно определение от 23.10.2013г. по в.т.дело № 981/2013г. на Апелативен съд – П., с което са заличени като страни във въззивното производството ищците по първоначалните искове – [фирма] и [фирма], като е прието, че първоинстанционното решение е обжалвано само в частта относно постановеното по обратния иск.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и иска отмяната му. Сочи, че от съдържанието на въззивната жалба е видно, че се обжалва изцяло първоинстанционното решение, а не само в частта за обратните искове. Поддържа се, че ако е налице нередовност на въззивната жалба, е следвало да бъде даден срок за отстраняването й, като по искането за заличаването на страните съдът е следвало да се произнесе с постановеното по делото решение. Твърди се, че с атакуваното определение съдът предрешава спора, като приема, че по главния иск вече има влязло в сила решение, тъй като при разрешаване на спора по обратния иск, ще се вземат предвид мотивите на съда по главния иск.
Ответникът, [община], ищец по обратните искове и ответник по главните искове, изразява становище, че частната жалба е недопустима, тъй като обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото и за този вид определение не е предвидено изрично в закона възможност за обжалването им. В случай, че съдът приеме жалбата за допустима, се поддържа, че тя е неоснователна и се иска потвърждаване на атакувания съдебен акт. Налице е позоваване на съдържанието на жалбата, че се обжалва изцяло решението, с което МОСВ е осъден по обратните искове да заплати на общината, присъдените по първоначалните искове суми, като се изброяват подробно сумите, което следва да се разбира, че се обжалва изцяло, а не частично решението относно обратните искове. Допълнително е аргументирано, че всички изложени във въззивната жалба съображения, касаят именно сумите по обратния иск, а не претенциите по главните искове, във връзка с които не е изложен нито един довод за неправилност. Въз основа на това се прави извод, че първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на главните искове, тъй като не е обжалвано по отношение на тях.
Ответникът, [фирма], ищец по главните искове, иска потвърждаване на обжалваното определение, като излага съображения за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че въззивният съд, в изпълнение на възложените му от закона правомощия, е очертал предмета на въззивното обжалване, с оглед произнасянето на първоинстанционния съд по множество обективно и субективно съединени искове, и то след изслушване на частния жалбоподател, което следва да се извършва или в подготвителното заседание по чл.267 ГПК, или в първото открито съдебно заседание, а не при постановяване на решението по делото. Счита за неоснователно твърдението на частния жалбоподател, че е обжалвал първоинтанционното решение в цялост, тъй като във въззивната жалба не се съдържа искане за отмяна на решението по главните искове, а изрично се сочи, че се обжалва решението, с което се осъжда МОСВ да заплати на [община] присъдените по първоначалния иск суми, след което се възпроизвежда съдържанието на диспозитива на първоинстанционното решение само по обратните искове. Въззивникът не е изложил каквито и да било аргументи срещу мотивите, с които са уважени главните искове, като всички съображения са по отношение на предмета на обратните искове и почиват на материалното правоотношение между МОСВ и [община], произтичащо от сключения между тях договор за безвъзмездна финансова помощ.
Ответникът, [фирма], ищец по главните искове, не депозира отговор по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
По допустимостта на частната жалба:
С атакувания акт апелативният съд е заличил като страни във въззивното производство ищците по първоначалните искове, позовавайки се на предмета на това производство, очертан от въззивната жалба на ответника по обратните искове, при липса на жалби от другите участници в процеса. С него по същество се прекратява въззивното производство спрямо част от страните по него, поради което определението, като преглаждащо, подлежи на обжалване с частна жалба, на основание чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.1 ГПК. Ето защо, възражението на [община] за недопустимост на частната жалба, поради необжалваемост на съдебния акт, е неоснователно.
По основателността на частната жалба:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от [фирма] и [фирма] срещу [община] искове във връзка с притезания по договор за обществена поръчка, като ответникът е привлякал като подпомагаща страна МОСВ и е предявил срещу него обратни искове по договор за безвъзмездна финансова помощ за претендираните по първоначалните искове суми.
С първоинстанционното решение са уважени, както първоначалните, така и обратните искове, като то е обжалвано единствено от ответника по обратните искове. Във въззивната жалба на министерството е посочено, че се обжалва изцяло решението, с което се осъжда по обратния иск МОСВ да заплати на [община] присъдените по първоначалния иск суми, които изрично са посочени. Изложените в жалбата оплаквания са единствено по отношение на разгледаното от съда правоотношение между страните по обратните искове, възникнало въз основа на сключения между тях договор за безвъзмездна финансова помощ. В жалбата липсват доводи във връзка с постановеното от първата инстанция по отношение на главните искове.
Обжалваното определение е правилно.
Предметът на жалбата се определя от нейното съдържание, от което е видно, че министерството обжалва решението на първата инстанция изцяло само относно обратните искове. Този извод се подкрепя и от липсата на каквито и да е съображения за порочност на решението по първоначалните искове, като доводите на въззивника касаят единствено правоотношението му с ищеца по обратните искове.
Неоснователно е твърдението, че въззивният съд е следвало да даде срок за поправяне на нередовността на жалбата, тъй като такава не е налице. Липсва неяснота на жалбата, която следва да бъде отстранена по пътя на конкретизацията й. Недопустимо е под формата на твърдение за нередовност на жалбата си, страната да разширява обхвата на обжалването след изтичане на преклузивния срок за това.
Като е определил обхвата на въззивната жалба и във връзка с това и страните, които следва да участват във въззивното производство, апелативният съд е действал във връзка с дадените му от закона правомощия да подсигури развитието на това производство, според предмета на жалбата. Легитимираните да участват във въззива страни следва да бъдат определени от съда при образуване на въззивното дело, а не към момента на преключването му с постановяване на решението. Да се приеме противното, би означавало съдът да допусне до участие във въззивното производство нелегитимирани /според предмета на жалбата/ страни и същите да упражнят процесуални права по движението на това производство, каквито нямат.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.10.2013г. по в.т.дело № 981/2013г. на Апелативен съд – П., с което са заличени като страни във въззивното производството ищците по първоначалните искове – [фирма] и [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top