3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№743
гр. София,07.10. 2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 2299 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 288 от 12.02.2013г. по т.д.н. № 3569/2011г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която е оставено в сила решението на Софийски градски съд по т.д. № 1448/ 2010г. за обявяване на касатора в несъстоятелност при условията на чл.630, ал.2 ТЗ и в частта, с която правомощията на органите на длъжника се прекратени, длъжникът е лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото и е постановено осребряване и разпределение на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационното обжалване е обосновано с предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата, [фирма] и [фирма], оспорват същата. Поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Претендира направените от него разноски в касационното производство.
Ответникът по жалбата, [фирма], не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди обявяването на дружеството в несъстоятелност въззивният съд е приел, че фактическото спиране на търговската дейност на длъжника, липсата на достатъчно краткотрайни активи, както и структурата на дълготрайните му активи сочат, че финансовото му състояние е толкова лошо, че продължаването на дейността му не само, че няма да доведе до запазване на масата на несъстоятелността, а напротив – ще я увреди още повече. Решаващият състав въз основа на заключението на С. и извършения анализ на структурата на активите и пасивите на длъжника е извел наличието на рязко увеличаване на размера на задълженията и спад на приходите, което е причината и за постоянната и значителна по размер финансов загуба от търговската дейност за периода 2007г.-2009г. За да приеме, че са налице предпоставките на чл.630, ал.2 ТЗ, въззивният съд се е аргументирал и с факта, че длъжникът не разполага с достатъчно парични средства за поддържане на текущи производствени разходи за изграждането на[жк], за постигането на която специална инвестиционна цел е създадено.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос „Какви са предпоставките за прилагането на чл.630, ал.2 ТЗ и как следва да се тълкува изискването на закона „когато е очевидно, че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелност” /фактическо извършване на търговска дейност или определен правен статут на длъжника/”, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се, че разпоредбата на чл.630, ал.2 ТЗ се нуждае от тълкуване, тъй като е бланкетна, което позволява тълкуването й по множество различни начини и следователно е неясна и/или непълна, като липсва задължителна практика на ВКС по въпроса.
Формулираният от касатора въпрос относно предпоставките за приложението на чл.630, ал.2 ТЗ е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав при потвърждаване на постановеното от окръжния съд решението по чл.630, ал.2 ТЗ за обявяване на дружеството в несъстоятелност, поради което по отношение на него е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Не се доказва обаче наведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е налице нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството. Несъществуването на задължителна съдебна практика по поставения от касатора въпрос само по себе си не доказва, че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не може да бъде споделено и становището на жалбоподателя, че след като нормата на чл.630, ал.2 ТЗ е „бланкетна” това обуславя наличието на неяснота / непълнота на закона. Чрез относително определена норма, каквато е и сдържащата се в чл.630, ал.2 ТЗ, се въвежда общо правило, при прилагането на което, съдът следва да съобрази конкретните факти и обстоятелства във всеки отделен случай, което не се приравнява на неяснота или на непълнота на закона. Доколкото приложението на такъв вид норми е обусловено от конкретната фактическа обстановка, преценката за приложението й е относима към правилността на решението, а не за основанията за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, които са различни от тези по чл. 281, т.3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Въпреки изхода на делото, на ответника по касацията, Л. България” Е., не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като не се доказва такива да са направени.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 288 от 12.02.2013г. по т.д.н. № 3569/2011г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.