2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. С.,14,02,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 65 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение от 16.11.2012г., постановено по гр. д. № 654/2012г. от Кюстендилски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждането на Кюстендилски районен съд от 07.06.2012г. за връщане, като просрочена, на въззивната му жалба срещу решение № 249 от 10.05.2012г. по гр.д. № 3268 / 2011г. на Кюстендилски районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска неговата отмяна. Поддържа, че въпреки, че ГПК допуска връчване на съобщения на процесуалния представител на страната по делото, това следва да става само, когато е затруднено връчването на съдебните книжа на съдебния адрес на търговеца, който е известен по делото и е различен от този на процесуалния представител. Въз основа на това е направен извода, че като не е уведомил страната за указанията за внасянето на държавната такса по жалбата, съдът е нарушил ГПК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос, допустимо ли е връчване на съдебни книжа по делото на лице и адрес, различен от посочения съдебен адрес на страната, в т.ч. на лице без установена представителна власт и трудови функции по отношение на страната, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], [населено място], моли да не се допуска касационното обжалване, поради липса на соченото от частния касатор основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на първата инстанция за връщане на въззивната жалба като просрочена, окръжният съд е приел, че указанията за отстраняването на нередовността на жалбата /за внасяне на държавната такса по нея/ са надлежно съобщени на жалбоподателя по чл.51, ал.1 ГПК чрез пълномощника му – адв. Д. Д., от когато тече едноседмичния срок за отстраняването им. Направен е извод, че доколкото порокът на въззивната жалба не е отстранен от въззивника в дадения му от съда срок, жалбата правилно е върната като нередовна от първоинстанционния съд, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от частния касатор процесиалноправен въпрос дали е допустимо връчване на съдебни книжа по делото на лице и адрес, различен от посочения съдебен адрес на страната, в т.ч. на лице без установена представителна власт и трудови функции по отношение на страната, не е относим за спора и като такъв не е обусловил решаващите изводи в обжалвания акт. В случая указанията за отстраняването на порока на въззивната жалба не са връчени на „лице с неустановена представителна власт и трудови функции по отношение на страната”, а на адвоката на страната по делото, чиято представителна власт не само не е спорна, но чрез него страната е подала и частната касационна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. Частният касатор, ответник по исковете, не е сочил по делото свой „съдебен адрес”. Ето защо, въпросът за връчване на книжата на посочен от страната „съдебен адрес”, съответно за връчване на съобщението на лице без представителна власт, не са обуславящи изхода на спора по конкретното дело. С оглед неосъществяване на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол и дадените указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се обсъжда релевираното допълнително основание по чл.280, ал.1, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 16.11.2012г., постановено по гр. д. № 654/2012г. от Кюстендилски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.