О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№86
гр. София,25.01.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 857 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ю. Г. С., [населено място], срещу определение № 1440 от 18.09.2012г., постановено по ч. гр. д. № 1137/2012г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3826 от 09.05.2012г. по гр.д. № 554/2011г. на Окръжен съд – [населено място] за оставяне без разглеждане на частната й жалбата срещу определение № 1322/ 23.04.2012г. по същото дело, като просрочена.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което иска отмяна на атакувания съдебен акт. Твърди, че частната жалба срещу акта на окръжния съд е подадена в срок – на 04.05.2012г. /петък/ в края на работния ден чрез клон „М.” на [фирма] с обикновена пратка, но служителите на пощенския клон са обработили пратката едва в понеделник след почивните дни и върху пощенския плик е поставено клеймо с дата 07.05.2012г. /понеделник/, вместо реалната дата на подаване на пратката- 04.05.2012г.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че от съществено значение за изхода на конкретното дело, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е въпросът „дали когато срокът за обжалване на съдебния акт не е спазен по вина на служителите на [фирма], приели за обслужване и придвижване писмовна пратка, адресирана до компетентния съд и съдържаща жалба срещу съдебен акт с посочена в нея дата и подпис, доставена на следваща дата”.
Ответникът по частната жалба, [фирма], не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на районния съд, с което е върната подадената частна жалба като просрочена, въззивният съд е приел, че обжалваното определение е връчено на частната касаторка на 27.04.2012г., като частната жалба срещу него е подадена по пощата на 07.05.2012г. след изтичане на 04.05.2012г. на едномесечния срок за обжалването му. Твърденията на частната жалбоподателка за постъпване на частната жалба в пощенския клон на 04.05.2012г. и обработването й от служителите на пощата на по-късна дата- 07.05.2012г. са счетени за голословни, като недоказани.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Липсва ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Частната жалбоподателка се позоваване на факта на неспазване на срока за обжалване, поради поставяне на по-късна дата от действителната от служители на пощата върху плика на писмото, с който е изпратена жалбата, без да сочи правният въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, разрешен от въззивния съд в атакувания акт. Съгласно т.1 на ТР №1/ 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, въпросът не може да бъде извеждан от съда от твърденията на касатора и сочените от него в частната жалба факти и обстоятелства. Ето защо, не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивния акт до касационен контрол.
Дори да се приеме, че въпросът е дали срокът за обжалване на съдебния акт се счита спазен, ако служителите на [фирма] са отбелязали върху плика дата, по-късна от реалната дата на депозирането му в пощата, този въпрос не е обусловил изхода на конкретното дело, тъй като въззивният съд е основал акта си единствено на съображения за недоказаност на твърдението на частната жалбоподателка за поставяне от служителите на пощата на клеймо върху плика с дата, следваща действителната дата на постъпване на писмото в пощата. В атакувания акт липсва произнасяне относно правното значение на невярно отразяване на датата на постъпването на плика в пощата, с който е изпратена частната жалба, тъй като е прието, че този факт е останал недоказан по делото. Следователно, дори да се приеме, че е налице поставен от частната касаторка въпрос, по отношение на него не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросът да е обусловил изхода на делото. Ето защо, с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се обсъжда релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1440 от 18.09.2012г., постановено по ч. гр. д. № 1137/2012г. от Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.