О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. С. 07.05.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 1925 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С. Д. И. СЛ”, М., И., срещу определение № 1175 от 14.01.2013г., постановено по ч. гр. д. № 6363/2012г. от Софийски градски съд, ГО, с което е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждане от 20.02.2012г. по гр.д. № 4889/2012г. на Софийски районен съд за отхвърляне на заявлението на касатора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу [фирма] за общата сума в размер на 25 000- неустойки, както и за законна лихва и разноски.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като иска неговата отмяна.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора процесуалноправни въпроси: „1. Отговаря ли на изискванията на чл.127, ал.1, т.4, вр. чл.410, ал.2 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение на вземания за неустойки, когато в него са посочени договорът и анексите към него, в които се твърди, че са уговорени неустойките, неизпълнените задължения на длъжника, за които се дължат тези неустойки и клаузите в договора, в които същите са уговорени, както и моментът на изпадането му в забава?; 2. Следва ли съдът при разглеждане на частната жалба по чл.413, ал.2 ГПК да мотивира акта си, като обсъди наведените твърдения от частния жалбоподател и съдържанието на заявлението.?”.По отношение на първия въпрос се сочи като основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория- чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въззивният съд е приел, че заявлението е нередовно по смисъла на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Изложени са съображения, че от обстоятелствата, изложени в заявлението, не може да се изведе всяка от неустойките за неизпълнението на кое конкретно задължение се дължи, тъй като с неустойка са обезпечени различни главни задължения – за въвеждане на имотите в експлоатация, за извършване на различни довършителни работи, за снабдяване с удостоверение за ползване и др. Изведено е, че редовността на заявлението по чл.410 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл.411, ал.2, т.1 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, поради което несъответствието на заявлението с разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК е основание за постановяване на отказ за издаване на заповед за изпълнение. Посочено е, че доколкото в заповедното производство липсва изрична законова разпоредба или препращане към разпоредбата на чл.129 ГПК, при констатирана нередовност на заявлението съдът не разполага с правомощия да дава указания на заявителя и да му предоставя срок за поправяне на заявлението, а процедура съобразно нормата на чл.411, ал.2 , т.1 ГПК- произнася се с разпореждане едновременно по редовността и по основателността на подаденото заявление.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Отговорът на първия поставен от касатора въпрос, дали са индивидуализирани вземанията, се предпоставя от извършването на проверка на твърдяните обстоятелства, конкретни за всеки отделен случай, която може да бъде предмет единствено на касационния контрол, но не и на селективната фаза по допускането му. Правилността на преценката на фактическите изводи не може да се проверява в производството по чл.274, ал.3 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно определение са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. С оглед горното, по отношение на първия въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – по чл.280, ал.1 ГПК.
По втория въпрос е налице задължителна практика на ВКС, част от която е цитирана и от жалбоподателя, в съответствие с която е постановен атакувания съден акт, поради което не са налице наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Фактът, че констатациите и изводите на съда не съвпадат с твърдяните от касатора, не представлява липса на мотиви на определението.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалвания съдебен акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1175 от 14.01.2013г., постановено по ч. гр. д. № 6363/2012г. от Софийски градски съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.