3
О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№887
Гр.София, 20.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 89 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 99/08.11.2012г., постановено по в.т.д.№ 292/12г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 76/25.07.2012г. по т.д.№ 36/12г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против [община] за заплащане на сумата от 114237.96 лв., с която стойност следва да бъде намалено неговото задължение поради невъзможност за изпълнение на задължението на ответника по сключен между тях предварителен договор от 23.09.2003г. за продажба на недвижим имот да прехвърли правото на собственост, сумата от 23014.75 лв. – мораторна лихва, сумата от 2970.19 лв. – недължимо внесен местен данък и сумата от 500 лв. – недължимо внесени режийни разноски.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 23.09.2003г. между страните е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, като купувачът е поел задължение да построи обекти, посочени в договора. Продавачът е утвърдил вложената на строителството сума, като и местния данък и режийните разноски. На 29.06.2010г. е сключен окончателен договор за цена от 1248065 лв., като преди сключването имотът е бил с променено описание досежно площта, която е намалена с 1496 кв.м. в изпълнение на решение на Министерския съвет от 2004г. за защита на изключителна държавна собственост. Тази площ е включена в съседен имот – изключителна държавна собственост. Изложени са съображения, че задължението за прехвърляне на имота, така както е описан в предварителния договор, е погасено поради невиновна невъзможност на изпълнение, като с окончателния договор страните са уредили отношенията си, а действието на предварителния договор е прекратено, поради което купувачът не може да се позовава на клауза в предварителния договор, която е изменена с окончателния договор.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил 18 въпроса, част от които могат да бъдат групирани, доколкото представляват позоваване на едно и също нарушение на закона.
Въпроси от първи до пети касаят правната квалификация на разгледания иск с твърдение, че такава не е посочена, от което е изведен и довод за недопустимост на въззивното решение. Правната квалификация на исковете е изрично посочена от въззивния съд на стр.4 от мотивите – чл.79, ал.2 вр.чл.82 и чл.86 ЗЗД. Исковете са разгледани на договорно основание предвид и на първоначалното обезсилване на решението на окръжния съд, като постановено по непредявен иск.
В тази връзка шести и седми въпроси са относими към правомощията на въззивния съд по доклада по чл.146 ГПК, но в случая, предвид обезсилването на първоинстанционното решение, по делото, по което е направен докладът, и задължението на съда да се произнесе по предявения иск, същите не следва се обсъждат с оглед на допустимостта на обжалвания въззивен акт.
Въпроси от осми до тринадесети са по тълкуване на конкретния договор между страните и следователно са относими към правилността на решението, която не подлежи на проверка в производството по допускане на касационно обжалване, след като не е обвързана с необходимостта от тълкуване или произнасяне по приложението на конкретна законова норма.
Въпроси от четиринадесети до осемнадесети също са във връзка с тълкуването на договора, но са свързани и със съпоставката между клаузите на предварителния и на окончателния договор. В този смисъл, решаващият извод на въззивния съд е, че окончателен договор може да се сключи при условия, различни от уговорените в предварителния договор.
С решение № 118/06.10.2010г. по т.д.№ 1053/09г. І т.о. по реда на чл.290 ГПК ВКС изрично е постановил, че страните могат, в съответствие с чл.9 ЗЗД, да постигнат съгласие по отношение на съществените елементи на договора до неговото сключване, без да бъдат обвързани от постигнатото съгласие с предварителния договор по тези елементи, като съобразно изискването за форма при прехвърлянето на недвижими имоти по чл.18 ЗЗД, нотариалният акт единствено обективира договореното по тези съществени елементи, а именно – цена и предмет и има обвързваща сила.
По тези съображения настоящият състав намира, че в задължителната за съдилищата практика на ВКС е даден отговор на значимия за изхода от конкретния спор въпрос и на свързаните с него и заявени по реда на чл.280, ал.1 самостоятелно формулирани въпроси. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 99/08.11.2012г., постановено по в.т.д.№ 292/12г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.