2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№837
гр. София,08.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1971 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т. Ч Е Ш. С. К” С., Р, срещу решение № 1665 от 28.11.2012г. по т.д. № 1666/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1382/30.03.2012г. по гр.д. № 3294/2011г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място], иск за установяване по реда на чл.422 ГПК на вземане от 6378,55 евро, представляващо част от възнаграждение по договор за корабно агентиране на плавателен съд по сметка разходи № 3/14.06.2010г. и за сумата 741,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.06.2010г. до 29.2.2010г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.12.2010г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът не е пасивно легитимиран по иска, като заплащането на възнаграждение по договор за корабно агентиране по сметка за разходи № 3/ 14.06.2010г. се дължи от трето за спора чуждестранно юридическо лице. Изложени са съображения, че собственик на плавателния съд е лице, различно от ответника по иска, като въззивнта инстанция се е мотивирала и с разпоредбата на чл.222 К., според която с договора за агентиране корабният агент се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя обичайни услуги, свързани с корабоплаването в района на определено пристанище или територия.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно значимия за изхода на делото материалноправен въпрос дали [фирма] е корабен агент, съгласно чл.222 К..
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като, както в касационната жалба, така и в изложението към нея, се съдържат единствено оплаквания относно материалната законосъобразност на атакувания акт /относно приложението на чл.222 К. – дали ответникът има качеството на корабен агент/, касаеща правилността на решението, която не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация.
Липсата на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на формално наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1665 от 28.11.2012г. по т.д. № 1666/2012г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.