2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№517
Гр.София,17.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1888 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 873/19.04.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 547/12г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 10.01.2012г. по ч.гр.д.№ 263/12г. на СГС и е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от [фирма] против [фирма] за сумата 25816 лв. чрез възбрана на недвижим имот и определен едномесечен срок за предявяване на иска.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1ГПК.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.391 ГПК за допускане на обезпечението.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Според частния жалбоподател липсва съдебна практика по въпросите за преценка на доказателствата с оглед доказването на обезпечителна нужда при допускане на обезпечение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивния акт и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на частния жалбоподател в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на правна норма, а проверка на правилността на въззивното определение, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 873/19.04.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 547/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: