О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№66
гр. София,21.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т. д. N 30 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] / с предишно наименование [фирма]/, [населено място], ЕИК[ЕИК], срещу определение от № 445/ 19.07.2012 г. по в.ч.гр.д. № 825 / 2012г. на Окръжен съд- Велико Търново, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане № 1583 от 19.05.2012г. по ч.гр. д. № 216/2012г. на Горнооряховския районен съд – за отхвърляне на заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.9 ГПК срещу Б. Б. Б., за сумата от 4467 лева, представляваща главница по запис на заповед, заедно със законна лихва върху тази сума, считано от 12.01.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и на разноски в размер общо на 289,34 лева.
В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 от ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100 /21.12.2010г. ЗИДГПК, в сила от 21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв, както и определенията по тези дела. Разпоредбите, по аргумент от по-силното основание, следва да намерят съответно приложение и при актовете в заповедното производство, съобразно размера на вземанията, предмет на заявлението, доколкото те биха намерили приложение при ограничаване на достъпа до касационно обжалване на актовете по обусловеното от заповедното исково производство по чл.422 от ГПК. В тази насока е и определение №314/ 21.04.2011г. по ч.т.д. № 249/2011г. I ТО.
В настоящия случая всяко от вземанията, предмет на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК, е под 5000 лева, поради което ирелевантен за допустимостта на частната касационна жалба е характера на делото – гражданско или търговско.
С оглед размера на вземанията в заявлението по чл.417, т.9 ГПК е налице процесуална пречка по чл.280, ал.2 ГПК за допустимост на касационното производство, поради което частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] / с предишно наименование [фирма]/, [населено място], ЕИК[ЕИК], частна касационна жалба срещу определение от № 445/ 19.07.2012 г. по в.ч.гр.д. № 825 / 2012г. на Окръжен съд- Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от частния жалбоподател с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.