3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№397
гр. София,07.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2327 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. К. Г., [населено място], срещу определение № 256 от 04.04.2013г. по т. д. № 279 /2013г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено без разглеждане като просрочено възражението й по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 134/ 09.04.2010г., издадена по ч.гр.д. № 1097/ 2010г. на Добрички районен съд.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се разгледа подаденото от него възражение. Счита за неправилно становището на окръжния съд, че частната жалба е просрочена, като твърди, че фактът, че майка й, в качеството си на нейн пълномощник, е поискала изваждането на делото от архив, не е равнозначно на узнаване на заповедта за изпълнение.
Ответникът по жалбата, поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска потвърждаването му.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
За да остави без разглеждане възражението по чл.423 ГПК, окръжният съд е приел, че същото е просрочено. Според решаващия състав, заповедта за изпълнение е редовно връчена на страната по реда на чл.47, ал.4 ГПК, от който момент тече едномесечният срок по чл.423 ГПК, като от датата на узнаването на заповедта за изпълнение до подаване на възражението по чл.423 ГПК на 26.02.2013г. е изтекъл срок от повече от две години. Изложени са допълнителни аргументи, че майката на частната жалбоподателка, в качеството си на пълномощник на същата, е поискала на 25.01.2013г. изваждане на делото от архив, възможност за запознаване с него и евентуално снабдяване с преписи, като с разпореждане от същата дата, молбата е уважена, а в контролния лист на делото е отбелязано предоставянето му. Въз основа на това е прието, че на 25.01.2013г. частната жалбоподателка е узнала чрез пълномощник си за заповедта за изпълнение, като е направен извод, че подаденото на 26.02.2013г. възражение по чл.423 ГПК е депозирано след изтичането на едномесечния срок на 25.02.2013г.
Определението е неправилно.
На първо място, депозираното възражение по чл. 423 ГПК се основава на твърдението, че заповедта за изпълнение не е връчена редовно- позоваване за неправилно приложение на чл.47, ал.4 ГПК, поради което спазването на процедурата по чл.47, ал.4 ГПК по връчването на заповедта за изпълнение е въпрос относно основателността на възражението по чл.423 ГПК, а не относно неговата допустимост.
На второ място, видно от контролния лист по гр.д. № 1097/2010г. на Добрички районен съд, майката на възразилото през въззивния съд лице, в качеството си на нейн пълномощник, реално се е запознала със заповедното производство на 28.01.2013г., а не на 25.01.2013г. , когато е подала молба да й бъде предоставено делото и когато съдът е постановил уважаване на молбата й. Следователно, следва да се приеме, че именно от 28.01.2013г. пълномощникът на частния жалбоподател е узнал за заповедта за изпълнение, поради което и от тогава тече и едномесечният преклузивен срок за депозиране на възражение по чл.423 ГПК, който изтича на 28.02.2013г.- след депозиране на възражението на 26.02.2013г. Трябва са се има предвид, че във възражението на страната е посочено единствено, че майката й след справка в деловодството е узнала, че срещу П. Г. е образувано ч.гр.д. № 1097/2010г. на Д. и е уведомила за това дъщеря си, но не се съдържат данни кога е направено узнаването, съответно уведомяването. Нещо повече, само по себе си узнаването за образувано срещу частната жалбоподателка дело, не представлява узнаване на неговия предмет и следователно и за издадената по него заповед за изпълнение.
С оглед горното, депозираната на 26.02.2013г. възражение по чл.423 ГПК не се явява просрочено.
Предвид изложеното, определението на Добрички окръжен съд, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по възражението.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 256 от 04.04.2013г. по т. д. № 279 /2013г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено без разглеждане като просрочено възражението на П. К. Г., [населено място] по чл.423 ГПК, срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 134/ 09.04.2010г., издадена по ч.гр.д. № 1097/ 2010г. на Добрички районен съд.
ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.