3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
Гр.София, 23.01.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 228 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Л. М., [населено място] срещу решение № 213/17.10.2011г., постановено по т.д.№ 320/11г. на Варненския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 135/18.02.2011г. по т.д.№ 139/09г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен искът, предявен от касатора против [фирма], [населено място] за изплащане на равностойността на дружествен дял за разликата от 3917.82 лв. до 25010 лв., както и за заплащане на сумата от 7072.81 лв., в една част съгласно решения на общото събрание на дружеството, а в друга – като недължимо платени.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел за основателно направеното възражение за прихващане със сумата от 7858.74 лв., за което вземане е налице влязло в сила съдебно решение и издаден изпълнител лист, но не е образувано изпълнително производство.
Според касатора, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице винаги, когато са въведени оплакванията по чл.281 ГПК. Хипотезите – точно прилагане на закона и развитието на правото са отделни, поради което въпросът за допустимостта на разглеждане на възражение за прихващане, основано на влязло в сила решение, е от значение за точното прилагане на закона, предвид ограничените възможности за защита в изпълнителния процес и опасността да се извърши плащане два пъти на едно и също задължение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторът не е поставил правен въпрос от значение за решаване на спора по конкретното дело. Съображенията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изцяло в противоречие с ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС както относно разграничението на основанията по чл.281 и чл.280 ГПК, така и за приложимостта на касационното обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не е мотивирал правното значение за издаването в изпълнител лист за насрещното вземане, освен с евентуалната възможност два пъти да се плати едно и също задължение, но по делото е било безспорно, че плащане не е направено и изпълнително производство не е образувано. В частта за обжалване на въззивното решение по насрещните искове не са поставени правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а в касационната жалба са въведени единствено доводи за неправилност.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът. Съгласно списъка по чл.80 ГПК се претендират разноски в размер на 1500 лв. по двата приложени договора за правна защита и съдействие № 118031 и № 118032 от 06.03.12г. В договорите е посочено, че плащането на уговореното възнаграждение следва да се извърши по банков път. Не са представени доказателства за плащане съгласно чл.78, ал.1 ГПК, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 213/17.10.2011г., постановено по т.д.№ 320/11г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.