О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
Гр.София, 11.02.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 244 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 294/08.12.2011г., постановено по т.д.№ 501/11г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 517/31.05.2011г. по т.д.№ 621/11г. на Варненския окръжен съд за отмяна на основание чл.74 ТЗ на решенията на Общото събрание на [фирма] за изключване на В. Г. В.; за даване на съгласие на съдружника С. С. М. да поеме дружествения дял на изключения съдружник; вписване на нов адрес на управление; освобождаване на В. В. като управител и за промяна на обозначението и идентификацията на дружеството.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът В. Г. В., [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съдружникът В., ищец по иска с правно основание чл.74 ТЗ, не е редовно поканен за проведеното Общо събрание на съдружниците. Изпратената нотариална покана не е връчена по реда на чл.50 ЗННД, който препраща към чл.47, ал.1 ГПК, тъй като нотариусът не е „залепил уведомление”, а е „оставил известие”, след като не е намерил лицето на адреса. Изложени са и съображения, че адресът, на който е изпратена нотариалната покана съвпада с вписания адрес на управление на дружеството, докато съдружникът В. целогодишно е пребивавал в базата на дружеството в с.Г.К., с оглед на вътрешното разпределение на функциите между двамата съдружници. Този адрес е бил регистриран и като настоящ адрес на съдружника, като за редовното уведомяване на В. дружеството е следвало да го покани за провеждане на Общото събрание на адресите по месторабота и по настоящия адрес.
Съставът на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите по тълкуване на нормата на чл.139, ал.1 ТЗ, дали в случаите, когато нотариусът, чрез когото е връчена покана за събранието, е „оставил”, а не е „залепил” известие и ако поканата не е връчена по месторабота, е налице нарушение на посочената законова разпоредба.
По въпроса за тълкуването на разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ, по реда на чл.290 ГПК, са постановени: Решение № 196/17.12.2009г. по т.д.№ 20/09г. ІІ т.о., Решение № 74/14.07.2011г. по т.д.№ 633/10г. на І т.о., Решение № 104/03.10.2011г. по т.д.№ 876/10г. на І т.о., Решение № 157/08.11.2011г. по т.д.№ 823/10г. на ІІ т.о. Прието е разрешението, че нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не следва да се тълкува стеснително, тъй като текстът не предвижда способ за връчване на поканата за Общото събрание. Ако такъв способ не е изрично регламентиран в дружествения договор, следва да се приеме, че законът акцентира най-вече върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. В практиката на ВКС е посочено, че уведомяването може да се осъществи като се използва връчване чрез нотариус, по пощата, чрез лицензирано дружество за пощенски или куриерски услуги, по факс и пр., но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, то връчването трябва да стане лично на съдружника – физическо лице. Преценката за начина на изпращане на поканата се осъществява от дружеството, и не би могло да се правят препоръки в съдебния акт за направения избор или да се препраща към друг начин на връчване, след като няма императивна процесуалноправна норма по отношение на свикване и провеждане на общо събрание от търговско дружество. Изрично в практиката е предвидена и възможност за връчване на нотариална покана при приложение на правилото на чл.50 ЗННД.
В конкретния случай, въззивният съд е изложил съображения, че съдружникът не е уведомен за провеждане на събранието, с оглед на нередовното връчване на нотариалната покана. Тези изводи са изцяло в съответствие със задължителната за съдилищата практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Въпросите относно конкретните факти за начина на връчване – уведомяване, оставяне на известие, действително пребиваване на лицето, са фактически, решават се съобразно събраните по делото доказателства и поради това не подлежат на обсъждане във фазата по селектиране на касационните жалби. Досежно предписания начин на уведомяване на съдружника, въззивното решение е в отклонение от практиката на ВКС, но тези изводи на решаващия състав не са обуславящи за крайния изход от спора, предвид на липсата на редовно уведомление на съдружника. Същите биха били значими при редовно връчване на покана на постоянния или известния адрес на съдружника, но съдът не зачете това уведомяване, а предпише връчване по месторабота или на друг адрес.
С оглед на практиката на ВКС по поставения правен въпрос не се налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 294/08.12.2011г., постановено по т.д.№ 501/11г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.