3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№105
гр. София, 27.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 177 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Е. Г, срещу определение № 2611 от 26.11.2013г., постановено по ч. гр. д. № 4349/2013г. от Апелативен съд- София, ТО, 11 състав, с което се оставя без уважение частната му жалба срещу определение от 05.09.2013г. по т.д. № 4916/2013г. на Софийски градски съд, ТО, 15 състав, за връщане на подадена от касатора искова молба, с която са предявени искове с правно основание по чл.74 ТЗ след изтичане на тримесечния срок по чл.74, ал.2, пр.2 ТЗ.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като Общото събрание на съдружниците, чиято отмяна се търси, не се е състояло, поради което не е изтекъл преклузивният срок за предявяване на исковете по чл.74, ал.1 ТЗ – невъзможно е да изтече срок, началото на който се поставя от събитие, което не се е състояло. Твърди се, че неправилно въззивният съд е счел, че едва с частната жалба е релевирано обстоятелството, че Общо събрание на [фирма] на 29.01.2013г. изобщо не е провеждано. В тази насока се излагат съображения, че още с исковата молба е заявено, че подписите на ищеца върху поканата за събранието и върху протокола за провеждането му не са негови. Непровеждането на Общото събрание се извежда в частната жалба от липсата на волеизявление на ищеца за получаване на поканата, което води до опорочаване на цялата процедура по свикване на Общото събрание на съдружниците и до незаконосъобразност на взетите решения.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора правни въпроси: /1/ От коя дата започва да тече срокът на иск по чл.74 ТЗ, когато съдружник не е присъствал на Общото събрание, не е бил поканен и в действителност не е било проведено Общо събрание?; /2/ Счита ли се вписването или обявяването на решенията на Общото събрание на съдружниците за узнаване от страна на съдружник за провеждане на Общото събрание?; /3/ С какви доказателствени средства се доказва отрицателният факт, че не е било проведено Общото събрание на съдружниците?; /4/ Следва ли да се счита непропуснат 3-месечният срок по см. на чл.74, ал.2 ТЗ, когато в действителност не е било проведено Общо събрание на съдружниците?”. Поддържа се, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната на основание чл.74, ал.2, пр.2 ТЗ, въззивният съд е приел, че с изтичането на 3-ри месеца от вземане на решението на Общото събрание се погасява правото на съдружниците да искат отмяната му, дори ако някой от тях е узнал за решението след изтичането на този срок, като решението придобива стабилитет и не може да бъде атакувано с иска по чл.74, ал.1 ТЗ. Аргументирано е, че с това законодателно решение се цели сигурността на гражданския и търговския оборот. Посочено е, че твърдението на жалбоподателя, че Общото събрание не е провеждано, не е релевирано с исковата молба, а е въведено едва с частната жалба, поради което представлява ново, различно основание и по същество представлява нов иск, който не може да бъде предявяван едва с частната жалба, поради което и възражението не следва да бъде обсъждано по същество.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По отношение на формулираните от частния жалбоподател въпроси не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Поставените от касатора въпроси /1 ,2 и 3/, свързани с твърдението му за непровеждане на Общото събрание на съдружниците, не са обусловили изхода на спора, тъй като не са разгледани от въззивната инстанция, поради навеждането на това твърдение като ново обстоятелство едва с частната въззивна жалба. Тези въпроси не се обхващат и от предмета на конкретното дело, тъй като в исковата молба не се релевира липса на провеждане на Общото събрание, а се поддържа единствено наличие на незаконосъобразност на решенията на Общото събрание, поради неавтентичност на подписа на ищеца върху поканата и протокола от събранието, въз основа на което се иска отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на [фирма] от 29.01.2013г. Правните изводи на възизивната инстанция за погасяване на правото на иск по чл.74, ал.1 ТЗ не са направени във връзка с течението на 14 -дневен срок от узнаване на решенията, а се основават на изтичането на преклузивния тримесечния срок от деня на събранието по чл.74, ал.2, пр.2 ТЗ, поради което въпросът, дали съдружникът е узнал за решенията от вписването / обявяването им в търговския регистър, също не е обуславящ за изхода на делото.
Предвид неосъществяването на общото основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, с оглед разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. №1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, не следва да бъде обсъждана наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпреки това, следва да се отбележи, че за разликата между незаконосъобразно и липсващо решение на Общото събрание на членове на търговско дружество и обусловения от това различен път на искова защита, вкл. срокове за предявяване на исковете, е формирана задължителна за органите на съдебната власт практика на ВКС с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК, в съответствие с която е постановен обжалваният акт, което изключва проявлението на допълнителното основание, релевирано от частния касатор.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2611 от 26.11.2013г., постановено по ч. гр. д. № 4349/2013г. от Апелативен съд- София, ТО, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.